Септемврийската грижа на пчеларя е осигуряването на хранителните запаси на пчелните семейства,
които ще гарантират успешното им презимуване. Ако в района има някаква цъфтяща растителност, тя е толкова оскъдна, че едва ли би могло да се говори за натрупването на нектарен мед в кошерите. По-съществен е делът на мановият. Без да се подценяват неговите качества, трябва определено да се знае, че той е негоден като зимна храна за пчелите.
Според силата на семейството в Дадан-Блатовите кошери пчелите трябва да бъдат осигурени с 14-18 кг нектарен мед за зимно-пролетния период. В многокорпусните кошери, където семействата са по-големи, в двата корпуса медът трябва да е 18-22 кг.
В условията на настъпващата есен и поддържането на достатъчно силни семейства с нормално количество хранителни запаси още в началото на септември се налагат подхранвания. Това е така нареченото есенно запасяване.
Запасяващото подхранване трябва да приключи до средата на септември. Така то ще има стимулиращ яйцеснасянето ефект и пчелите ще могат да го преработят и запечатат до зазимяването.
Захарният сироп за това подхранване трябва да е по гъст – 1,5 кг захар на 1 л вода. За килограм захар се прибавя по половин чаена лъжичка оцет. Повече ли е, пчелите не могат да инвертират захарозата на сиропа. Ще им помогнете, ако им приготвите предварително инвертиран захарен сироп. Представлява 72% захар, 8% чист течен нектарен мед от здрави семейства и 20% мека (дъждовна) вода. Медът се разрежда с водата в подходящ съд, а захарта се добавя на два пъти през ден. Сместа се държи при температура 36-40 градуса, като се разбърква по 2-3 пъти на ден. Готова е след 7-8 дни. Дава се топла, на големи порции в пълни хранилки.
Преди подхранването гнездата трябва да се стеснят на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели. Изваждат се празните и маломедните (с по-малко от 1,5 кг мед), както и пълните, ако са стари (черни) или новоизградени (светли), в които още не е отглеждано пило. В гнездото се оставят само кафяви или светлокафяви пити с най-много мед и правилно изградени работнически килийки, в които е излюпвано пило. По тях трябва да има и достатъчно свободна площ, за да могат майките да снасят яйца. Онези пити, които имат пило, но нямат мед, трябва да се изместят в края на гнездото. След като пилото се излюпи, се изваждат. Ако има мед, но са негодни, медът се разпечатва и се поставят зад преградната дъска. Пчелите ще пренесат меда.
