Добри съвети през февруари за градинаря
Февруари си е типичен зимен месец – духат ветрове студени, в ясни нощи термометърът се смъква на доста градуси под нулата. Но дните все пак нарастват, слънцето по-често и по-често се показва, а понякога се случва да духне и южнякът, че някои овошки да разцъфтят. Е, чак толкова ранна пролет не е желателна, но така или иначе през февруари започват пролетните полски работи.
Време е да се засяват и разсадите за ранните домати, пипера, патладжана, ранното зеле и ранния карфиол, които ще се отглеждат на открита площ. Онези, които имат пластмасови оранжерии, следва още в началото на месеца да ги покрият, че да може слънцето лека-полека да затопля почвата.
Сеитбата на разсада за ранно полско производство на пипер, домати и патладжан, зеле и карфиол e точка първа от февруарския дневен ред на градинаря. Вземете превантивни мерки срещу развитието на гъбни болести в разсадните лехи. В съветите за януари стана дума за обеззаразяването на семената. Но причинителите на болестите ги има и в почвата.
Ако торопочвената смеска не е обеззаразена, добре ще е като я притъпчете и преди да посеете семената, да я напрашите с меден оксихлорид по около 3 г на квадратен метър. След като покриете семената, напръскайте с 0,5 процентов бордолезов разтвор. Може да използвате и меден оксихлорид – по 3-4 г разтворени в 3-4 л вода за квадратен метър.
Подготовката на местата за сеитба на най-ранните зеленчуци трябва да се извърши при първа възможност. През втората половина на месеца обикновено има благоприятни условя за сеитба на граха, ранните моркови, магданоза, копъра, на лука за производство на арпаджик, както и на лука, отглеждан направо от семе. Разбира се, ако февруари се окаже мразовит и дъждовен, всичко това се отлага за март, но има ли възможност, не трябва да се изпуска.
Терорист № 1 в разсадните лехи e поповото прасе. Това насекомо впечатлява както с повредите, на които е способно, така и с размерите си. На дължина достига до 4-5 см. На цвят е кафяво – по тъмно по гърба и по-светло отдолу. Интересни са пищялите на предните му крака – като широки лапи със зъбци отдолу и встрани. С тях рови пръстта и дълбае ходове.
Поповото прасе е многояден неприятел. Храни се и с ларвите на някои почвени насекоми, но основната му храна са нежните подземни и надземни части на различни растения. Зеленчуковите разсади са много уязвими, особено когато се използва биотопливо. Там му е топло и се активизира. Освен че унищожава растенията, като се храни, много от тях изкоренява, дълбаейки ходове.
За борба с поповото прасе може да се приготвят примамки от едро смляно зърно и прибавка на някакъв инсектицид. Около 20 г от приготвената примамка се разпределят на купчинки в парника и се заравят на 1-2 см дълбочина. Много добър ефект се постига с препарата мезурол шнекенкорн. Той представлява гранулиранa примамка. Най-добре e гранулите да се разпръснат след засяването на семената и преди покриването им с торопочвена смеска. Двадесет и пет грама мезурол шнекенкорн са достатъчни за 100 кв. метра разсад. Освен срещу поповото прасе, този препарат действа и срещу голите охлюви.
Чесновата муха напада вече чесъна.
Повредите от нея проличават късно, когато вече нищо не може да се направи, но започва да вреди веднага при първото слабо затопляне. Има я навсякъде у нас. Още в топлото време през есента се е свряла да зимува като възрастно насекомо. Щом малко се позатопли през зимата, започва да лети. Не е ли покрил сняг лехата с чесъна, снася яйцата по „стъблата” (те са съставени от дръжките на листата), от тях се излюпват ларвички, те пък се впиват и изгризват най напред средния лист, който увисва и завяхва. Да се пръска в този момент е безсмислено. Пръска се, когато мухата излита. Два-три дни след като започне да лети, започва и да снася.
Излетелите мухи се събират на припек, особено на по-обилно торените с оборски тор почви. По това може да ги забележите. Много ги привлича пресният оборски тор. Затова изобщо органични торове не внасяте за чесъна. Давайте ги на предшестващата култура. Това е важна мярка за борба с неприятеля. Важно е и редуването – не засаждайте чесън след чесън, а също и след лук и праз, защото и на тях мухата не прощава.
Ако трябва да пръскате с инсектицид, направете го още щом се повиши температурата за няколко дни до няколко градуса над нулата. Ако отново стане студено, чакайте до следващото затопляне. Тогава пак пръскайте. Обикновено се налага да се пръска на 2-3пъти.
