За градинаря
Прибирането на реколтата от средно ранните зеленчуци е сред най-важните грижи на градинаря през октомври.
При прогноза за образуване на слани всички плодове на топлолюбивите зеленчуци трябва да бъдат обрани, за да не се похабят поради измръзване. На малки площи доматите, пипера, патладжана и краставиците може да бъдат опазени от първите слаби слани като се покрият с полиетиленово платно или друг подходящ материал. Не е изключено да последват по-топли дни и нощи.Неузрелите домати, стига да са достигнали нормалната за сорта едрина и зелената им окраска е започнала да се избистря, може да наредите в щайги и да ги поставите на закрито, но не и много сухо място за доузряване. Подходящата температура е 10 – 12 градуса, а относителната влажност на въздуха трябва да е висока – 80 – 85%.
Продължават грижите по отглеждането на късното главесто зеле, късния карфиол и праза. Те вече не се нуждаят от чести поливки, но при липса на валежи, напояването с малки поливни норми вода е наложително. Допусне ли се засушаване, първият дъжд ще предизвика напукване на зелките. Подхранването на късното главесто зеле след като то е започнало да свива зелките е нежелателно, защото те ще са с понижено качество и с по-високо съдържание на нитрати.
Втората половина на октомври и времето за прибиране на кореноплодните зеленчуци, каквито са ряпата, целината и морковите. Не е целесъобразно да се отлага повече, защото почвената повърхност започва да замръзва, а заедно с нея и горните части на кореноплодите. Често челата им са над земята, а това още повече увеличава опасността от похабяване поради ниски отрицателни температури.
Площите, от които зеленчуковата реколта вече е прибрана, трябва да се почистят от растителните остатъци и да се изорат (прекопаят) дълбоко. За своевременното изпълнение на тази практика трябва да се има предвид не само влошаващото се време, но и постигането на по-добри добиви от рано обработена почва. Внасят се и органичните и минералните торове според изискванията на културите.
Време е да засадите презимуващите салати. Ако сте отгледали разсад за салати, през октомври ще трябва да засадите младите растения на постоянно място. Това ще е мястото, освободено от домати, пипер, краставици, патладжан. Не му мислете много за торенето, салатите ще използват неизползваните торове от предшественика и едва на пролет ще подхранвате. Важното е да обработите почвата до градинско състояние и да я профилирате. Профилирането ще рече да оформите високи лехи или бразди.
Лехата е удобният профил, когато растенията ще се отглеждат под полиетиленов тунел. Ширината й е 1,2-1,5 м – колкото ще ви е удобно за работа. Трябва да е равна и най-добре с лек наклон, за да не задържа водата. Подходящо разстояние между браздите (ако ги предпочетете) е 70 см.
На лехите засадете салатите на разстояние 20 на 20 или 20 на 25 см, а марулите – 25 на 30 или 30 на 30 см. така ще се оформят 4-6 реда, според ширината на лехата разстоянията между растенията. Ако ще отглеждате салатите на бразди, може да ги засадите само от едната страна на браздата или от двете й страни. Когато засаждате само от едната страна, другата може да ви послужи за засаждането на ранното зеле напролет. Разстоянието между растенията в реда е 20-30 см.
Салатите не понасят дълбоко засаждане, дълбочината на засаждането трябва да е до кореновата шийка. И още – тази работа трябва да бъде свършена до края на месеца, за да може растенията да се вкоренят добре. През зимата части от тях измръзват, но напролет бързо възстановяват растежа си. Може да го ускорите, като покриете през февруари лехата с пластмасов тунел.
