ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР МЕСЕЦ МАРТ
Тома Христов
На полето
И през март продължават грижите по опазването на есенните посеви от вредните полски гризачи, както и от опасни неприятели, какъвто е житният бегач.
Подхранването на пшеницата и ечемика, ако по някаква причина не е извършено през февруари, трябва да завърши докъм средата на месеца. Най-добре е предвидената азотна норма да се раздели на две и втората доза да се внесе към края на братенето и началото на вретененето.
За сеитбата на слънчогледа март е обичайното време, макар че това е възможно да става и през февруари. Засявайте при първа възможност. Както за поникването, така и за началното развитие е необходима доста влага, която бързо ще се губи от почвата със затопляне на времето. Ето защо от късните посеви се получават обикновено по-ниски добиви.
Продължава сеитбата, а там където не е започнала започва, на граха и лещата. Ще спечелите, ако успеете да засеете до средата на месеца.
Етерично маслените растения като, резенето и анасона, можете да засеете във всеки благоприятен за работа ден. И за тях важи като правило – колкото по-рано, толкова по-добре.
Засаждането на лавандулата, започнало през есента, може да продължи през февруари, стига времето да позволява това. Колкото по-рано, толкова по-добре.
В розовите градини трябва да се обработи почвата, да се открият храстите, загребвани срещу измръзване и да се извърши налагащата се резитба.
Ако не сте успели да засеете през февруари някои фуражни растения, като овес, фий и др., време е да побързате.
Време е за сеитба и на люцерната. За да се получат добри посеви, в по-южните райони тя трябва да бъде засята още в началото на месеца, но и на север от Балкана сеитбата не бива да се проточва след средата му.
В зеленчуковата градина
През първата половина на месеца, отначало в Южна, а по-късно и в Северна България се засява разсадът за средно ранни домати. По това време в зависимост от района се засява средно ранният пипер и патладжанът. В края на месеца се засява разсадът за ранно производство на краставици на открито в Южна България.
В най-южните райони на страната още през първата десетдневка на месеца възникват условия за засаждане на доматите в полиетиленови оранжерии с тройно покритие (едното е тунел), през втората – с двойно, а през третата с единично. За Южна България тези срокове са съответно през втората и третата десетдневка и в началото на следващия месец. В края на март в Северна България може да се засажда само в оранжерии с тройно покритие. При всички случаи почвата в оранжерията трябва да се е затоплила трайно до 10 градуса.
Подходящият момент за засаждане на пипера в полиетиленови оранжерии с тройно покритие настъпва през втората десетдневка в най-южните райони на страната, а с двойно покритие след 20 март. За Южна България тези срокове са с десетина дни по-късно. Температурата на почвата трябва да се е повишила също до 10 градуса.
Времето за разсаждане на зелето на открито започва към средата на месеца в най-южните райони на страната и продължава докъм началото на следващия на север от Балкана и в по-високите полета. Подготовката на площта трябва да започне още в началото на месеца.
Разсадът от ранни салати започва да се засажда на открито към средата на месеца в Южна България, а към края и в началото на следващия месеца и на север от Балкана. Засява се и късен разсад, но не по-късно от средата на март.
Семената на целината за производство на разсад се засяват през втората половина на месеца на студени лехи, покрити с полиетиленов тунел.
Ранните картофи се засажда в началото на март в Южна България, а 10-15 дни по-късно и на север от Балкана.
При първа възможност, ако такава не е имало през февруари, трябва да се засее градинският грах, както и семената от лук за производството на арпаджик. По това време са засажда и арпаджикът за добив на лук.
В овощната градина
Резитбата на овощните дръвчета е най-важната грижа през март. Тя трябва да приключи в рамките на месеца навсякъде и при всички овощни видове. От по-топлите райони до по-хладните постепенно те излизат от принудителен покой, резервните хранителни вещества се насочват към растежните върхове, които с резитбата се изхвърлят, а това е вредно за дръвчетата.
В началото на месеца, особено в по-високите райони на страната, все още успоредно с резитбата може да се събират калеми за присаждане.
Облагородяването и преоблагородяването по методите на кози крак, копулация, страничен зарез и на разцеп продължава през март. Тези методи може да се използват и в началото на сокодвижението, но не и по-късно.
Резитбата на касиса трябва да приключи докъм средата на месеца. От изрязаните клонки може да се приготвят резници за вкоренияване.
За пролетното засаждане на овощните дръвчета и храсти си заслужава да се използват всеки благоприятен за работа ден през март. Трябва да се има предвид, че колкото по-рано се направи това, толкова е по-голям шансът да се прихванат. Тези, които са подготвили местата, в т. ч. и дупките от есента, печелят време.
Плододаващите малини трябва да бъдат почистени от повредени и слаби леторасти. Ако главната резитба не е направена през лятото, сега се налага да се отстранят и всички плододавали леторасти, а останалите да се съкратят с около 20 см.
Част от корените на засадените през есента малини е възможно да са се изтеглили над почвената повърхност в резултат на многократни замръзвания и размразявания на почвата. В такъв случай следва да се покрият с пръст и притъпкат.
Почвата в овощните насаждения или околостъблено при единичните дръвчета трябва да бъде обработена при първа възможност. С тази обработка може да се подхранят и с амониева селитра на фона на правилно торене през есента с фосфорни и калиеви торове. Дозата на азота не бива да е повече от 2/3 от предвидената годишна норма.
През месеца приключват зимните пръскания срещу различните и специфични неприятели и болести, там където плътността им надвишава допустимия праг на вредност.
В лозeто
Ремонтът на телените конструкции в лозята и опорите на асмите продължава. На чашовидно отглежданите лози се набиват дървени колове, които служат за опора. Предварително коловете се импрегнират, като се накисват в 5% разтвор на син камък. Това доста ги предпазва от загниване.
Резитбата навлиза в решителна фаза. Тя трябва да завърши преди началото на сокодвижението. Успоредно с резитбата се изнасят и изрязаните пръчки. Това ще улесни навременната обработка на почвата.
Загребваните лози сега следва да се открият и да се довърши резитбата им. Необходимо е да се провери състоянието на пъпките за евентуални повреди от загниване или измръзване. Ако има повредени пъпки, прави се коригираща резитба.
Първата пролетна обработка на почвата се извършва след резитбата и изнасянето на пръчките от лозето. Тази обработка се налага, защото почвата е отъпкана от резачите, а освен това с нея се унищожават и плевелите, които поникват още в края на зимата и началото на пролетта. С тази обработка може и да се наторят с азотни торове лозята, отглеждани без напояване.
За ново лозе мястото на всяка бъдеща лоза се маркира още в първите подходящи за работа дни при изпръхнала почва.
В по-топлите райони започва засаждането на облагородени и вкоренени лозички. Това може да стане и в по-хладните, ако метеорологичните условия и състоянието на почвата позволяват. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Изпразнените от виното бурета без отлагане следва да се измият старателно, да се опушат със сяра и да се съхранят в сухи и проветриви помещения. Оставени без тези грижа, те могат да причинят вкисването на виното от идната реколта.
От преглед и опушване със сяра се нуждаят и съдовете, използвани за ферментацията на виното през есента.
Във февруарското издание на земеделсдкия календар разказаххме за начинаещия лозар как се формират лозите чашовидно. Сега ще му предложим друга формировка, особено подходяща за местата, където се налага лозите наесен да се загребват, за да бъдат предпазени от опасно ниски зимни температури – формировката Д-р Гюйо
В годината на засаждането най-добре развитият летораст се реже на чеп с две очи. Останалите пръчки се премахват (фиг. 1).
През пролетта на втората година от двете развили се пръчки горната се премахва, като се реже през средата на стария чеп, а долната се съкращава на чеп с две видими очи (фиг. 2).
През лятото а същата година от двете очи на чепа ще се развият два летораст. При филизенето запазваме още един, най-силния, развил се от спящо око. Ако има и други, премахваме ги, а тези три оставяме за резитба на следващата пролет (фиг. 3).
На третата година най-горната пръчка оставяме за плодна, а долната режем на чеп с две очи. Другия запазен летораст също съкращаваме на чеп с две очи. Това е резервният чеп (фиг. 4).
Запазеният летораст за плодна пръчка съкращаваме на 10-12 очи и прегъваме по най-долния тел на носещата конструкция. Леторастите, развиващи се през лятото привързваме към теловете на носещата конструкция. Така постъпваме и с леторастите, развиващи се от чеповете. Израстващи филизи от други места премахваме, т . е. извършваме филизене (фиг. 5.
Така за зимната резитба на следващата година остават само плодната пръчка с далите плод леторасти и леторастите, развили се от чеповете, които също са плододавали ( фиг. 6).
На четвъртата година плодната пръчка премахваме, като режем през средата на стария чеп. Най-горната (или най-добре развилата се) пръчка от чеп съкращаваме на 10-12 очи и прегъваме по най-долния тел. Останалите пръчки съкращаваме на чепове с две очи. Така постъпваме и пез следващите години (фиг. 7).
На по силни лози може да се оставят две дълги плодни пръчки, които се разполагат срещуположно по дължината на най-долния тел и съответно две чепчета с по две очи. Нашата българска практика е установила, че за плодно пръчка с по 10-12 ачи е по изгодно и по-целесъобразно от гледище на евентуални повреди за плодна пръчка да се оставят по две чепчета с по две очи. Това е т. нар. Подобрен Гюйо.
В цветната градина
С наближаването на пролетта интересът ни към дворната цветна градина все повече се засилва и все повече нараства желанието ни да сътворим богатство от багри, аромат и форми през топлите сезони на годината. А метеорологичните условия вече позволяват да направим някои неща за осъществяване на замислите си.
Сега е момевтът декоративните дървета и храсти да бъдат почистени от счупени и застарели клони, а почвата край тях да бъде прекопана при първа възможност.
Розите вече може да бъдат освободени спокойно от купчинките пръст, направени за защита от зимните студове. Извършва се и резитбата им. На един храст според силата му се оставят 3-7 клонки. Те се съкращават на 2-3 пъпки при слабо растящите форми и на 4-6 при силно растящите. Ако има издънки от коренището, те се изрязват напълно, защото представляват шипката, на която е присаден избраният сорт роза.
През март разцъфтяват теменужки, парички, незабравки, зюмбюли, нарциси. Отстранете окопалите листа и дребни клонки и разрохкайте почвата около тях.. Това ще им е от полза и те ще изразят по-пълно красотата си, заради която сте ги засадили.
Луковичните цветя като зюмбюл, нарцис, лале е добре да бъдат подхранени веднага след появата им над почвата. Щом се появят цветните пъпки също се подхранват, както и след прецъфтяването.
Засейте и декоративния слънчоглед направо на мястото, където очаквате да ви радва с формата и цветовете си в съчетание с другите цветя и храсти през лятото.
Все с поглед към дворната цветна градина сега при стайни условия засейте семената на астрите, амарантуса, петунията, тагетеса, декоративния тютюн, китайския карамфил, петльовия гребен, за да си отгледате разсад. Семената на едногодишния шибой засейте в по-дълбоки пластмасови саксийки. По-късно ще го засадите заедно с всичката пръст на желаното място. Шибоят не понася пикирането и пресаждането.
Не пропускайте да вземете резници от мушкатото, за да го размножите. Така ще подновите старите растения, загубили чара си на сбити кичести храсти с едри цветове.
