ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР МЕСЕЦ ОКТОМВРИ
Тома Христов
На полето
Завършва прибирането и на късните царевични хибриди. Много е важно да завърши не кога да е, а колкото е възможно по-бързо. Това ще даде възможност за по-добра подготовка на почвата за сеитбата на есенниците, на люцерната, на тревните смески или други културни растения, чието засяване или засаждане се извършва през есента след окопни култури.
Най-важната грижа на полевъда през октомври е навременната и доброкачествена сеитба. Благоприятният срок за различните райони на страната завършва между 10-ти и 20-ти октомври. Ако по някаква причина тези срокове бъдат пропуснати, трябва да се има предвид необходимостта от повишаване на посевната норма, за да не се получат редки посеви.
Царевичните кочани са все още с високо съдържание на влага. Това трябва да се има предвид при насипването им в кошовете. В малки и тесни кошове те ще продължат да просъхват, но ако няма такива условия, трябва да ги разстелете под навеси на тънък пласт и след едно-две обръщания да ги насипете в коша.
Прибирането на картофите е най-важната грижа на стопаните от основните картофопроизводителни планински райони. Непосредствено след изваждането на клубените трябва да се извърши сортиране и да се предприемат мерки за съхранението на продукцията, която ще се реализира през следващите месеци.
За лавандулата най-благоприятният срок за засаждането й е октомври. Онези, които са решили да я отглеждат, трябва да имат предвид, че ще постигнат добри резултати и на бедни и наклонени терени, но почвата преди това трябва да е дълбоко обработена (30-50 см) и обилно наторена с оборски тор – 3-5 т на декар.
Лавандулови резници за отглеждане на разсад се вземат през октомври. Нарязани на 10-12 см дължина се вкореняват в полиетиленови оранжерии. Може да се изкопаят и трапове по подобие на траповете за парници и да се покрият с полиетиленови тунели.
За засаждането на ментата най-подходящ е месец октомври. Поради повечето влага в почвата растенията се вкореняват добре и успешно презимуват. Засадените през пролетта често се оказват в суха почва и загиват поради бързо настъпващите летни високи температури.
Фъстъците стават годни за прибиране обикновено още в началото на месеца. В хубаво време сушенето може да протече на открито, но по-често се налага това да стане под навеси или в проветриви помещения. Ако се използват сушилни, подържа се не по-висока от 40 градуса температура. Добре изсушените (до въздушно сухо състояние) фъстъци при изсипване издават звук, напомнящ звука на сухите орехи. Листностъблената маса е ценен фураж за животните.
В зеленчуковата градина
Прибирането на реколтата от средно ранните зеленчуци е сред най-важните грижи на градинаря през октомври. Все още зелените домати и чушки на пипера може да се оползотворят за направата на различни туршии. При опасност от слани се прибира реколтата от всички плодови зеленчуци. Въззелените домати и пипер може да се поставят за дозряване
През втората половина на октомври започва прибирането и на кореноплодните зеленчуци – моркови, целена, ряпа. В райони с по-мека и продължителна есен може и да не се бърза. Важното е тази работа да бъде свършена преди почвената повърхност да започне да замръзва, за да не замръзнат с нея и горните части (челата) на кореноплодите.
Продължават грижите по отглеждането на късното главесто зеле, късния карфиол и праза. Те вече не се нуждаят от чести поливки, но при липса на валежи, напояването с малки поливни норми вода е наложително. Допусне ли се засушаване, първият дъжд ще предизвика напукване на зелките.
Време е за засаждане на чесъна за ранна пролетна консумация в зелено състояние. Подходящ е целият месец, но почвата трябва да бъде подготвена още в началото му, защото поради влошаване на времето това по-късно може да стане доста трудно.
Репички за отглеждане на открито все още може да се засеят в по-топлите райони на страната. При благоприятни условия за 4-5 седмици ще са готови за прибиране.
Разсадът за салати, които ще се отгледат в полиетиленови оранжерии с цел да бъдат готови за консумация към края на ноември и през декември се засяват още в началото на октомври.
Спанакът за отглеждане в полиетиленови оранжерии се засява на 2-3 пъти през октомври, когато целта е да се добие реколта през зимните месеци и в ранна пролет.
Площите, от които зеленчуковата реколта вече е прибрана, незабавно трябва да се почистят от растителните остатъци и да се изорат (прекопаят) дълбоко. За своевременното изпълнение на тази практика трябва да се има предвид не само влошаващото се време, но и постигането на по-добри добиви от рано обработена почва. Внасят се и органичните и минералните торове според изискванията на културите.
За да не изпитвате затрудненията на растителните остатъци от зеленчуковата градина, може да ги унищожите чрез изгаряне или да оползотворите, като приготвите от тях компост. Някои от тях представляват и добър фураж за животните.
Ако не сте си приготвили торопочвена смеска за отглеждане на ранните разсади, използвайте подходящите октомврийски дни да сторите това. По-нататък метеорологичните условия може съвсем да ви възпрепятстват.
В овощната градина
Завършва беритбата и на най-късните сортове ябълки и круши. Време е да се берат и дюлите. Мушмулите е най-добре да се оберат, когато вече са мръзнали от първите една-две есенни слани. Непосредствено след беритбата почистете дръвчетата от евентуално счупените клони. Почистете и градината от счупени клонки. Направите ли това, може да пристъпвате към обработката на почвата.
С есенната обработка на почвата през година е добре да внасяте по 2-4 кг оборски тор, 50-70 г суперфосфат и 30-50 г калиев сулфат, а всяка година и по 30-40 г карбамид на квадратен метър. Така ще възстановите изнесените с реколтата хранителни вещества и ще осигурите нормално развитие и редовно плододаване на дръвчетата.
Постарайте те се да понижите температурата в използваното от вас помещение за съхранение на плодовете. Това може да постигнете, като отваряте широко вратите и прозорците през нощта, а през деня плътно ги затваряте.
Засаждането на овощни дръвчета ще започне скоро, веднага след листопада. Изкопайте предварително (15-20 дни по-рано) посадъчните дупки. Правите редове ще постигнете, като маркирате мястото на всяко дръвче с помощта на канап и маркировъчно колче за всяко отделно дръвче.
Все още може да създавате нови ягодови насаждения, но се постарайте да свършите тази работа още в началото на месеца. Колкото по-късно, толкова повече растения може да не се вкоренят и да загинат през зимата.
Плододаващите ягодови насаждения трябва да се окопаят. С това окопаване растенията леко се загърлят. Това ще ги предпазва от измръзване през зимата, а браздите ще способстват за задържане на повече влага от есенно-зимните валежи.
Касисът и малините също трябва да се окопаят. Дълбочината в междуредията е до около 15 см, а в близост до реда – не повече от 5 см. С тази обработка се премахват малиновите издънки не само в междуредието, но и в реда, ако те са слаби или силно сгъстяващи насаждението.
Към края на месеца започва събирането на касисови резници за вкореняване. Вземат се от едногодишни клонки, не по-тънки от 5-6 мм. Нарязват се на 18-20 см дължина. Ако не се засаждат веднага, съхраняват се навързани на снопчета и разположени вертикално във влажен пясък.
За засаждането на малините най-благоприятното време настъпва през втората половина на октомври и продължава до първите дни на ноември. Превочитаните междуредови разстояния за стокопроизводителните насаждения са 2-2,5 м, за да се използва подходяща техника при отглеждането им. В дворните насаждения разстоянието може да е 1,5-2 метра.
В лозето
Гроздоберът приключва. Прибира се гроздето и от най-къснозреещите винени и десертни сортове. Излишно е да се изчаква, за да се образуват повече захари. Напротив, трябва да се бърза, тъй като времето през месеца бързо се влошава и реколтата може да бъде похабена. В хубави дни за беритба трябва да се използват топлите часове на деня. Гроздето, набрано сутрин, е охладено от нощите температури и трудно започва да ферментира.
Трябва редовно да се проверява как протича ферментацията на гроздовата мъст за направа на вино. Към края на бурната ферментация се източва червеното вино от джибрите, а бялото се отделя от калта. Това вино все още не е вино за пиене. В новия съд ще продължи тихата ферментация. Тя трябва да протича в отсъствие на въздух.
Обърнете внимание на температурата в помещението, в което поставяте гроздето за ферментация от последните беритби. Ако е висока, трябва да го охладите. Това става лесно чрез проветряване през студените часове на нощта. По-често се случва да е студено и ферментацията да не може да започне. В такива случаи трябва да се вземат мерки за затопляне на помещението. Използват се различен тип печки. Опитите на някои любители да подгреят мъстта, пускайки в нея загрети камъни, не дават резултат, когато околната температура е ниска.
Редовно трябва да се проследява и състоянието на гроздето, поставено за съхранение в прясно състояние. Ако има загнили зърна, трябва незабавно да се отстранят чрез изрязването им с ножичка. За борба със загниването се прибягва до изгарянето на сяра (серни лентички) и поддържането на ниска температура. Поставя се за съхранение и гроздето от късните десертни сортове.
Моментът е много подходящ за преработка на гроздето в безалкохолни продукти – гроздов сок, петмез и др. От безсеменните сортове (в началото на месеца зрее Бяло без семе или Султанина) може да се приготвят стафиди. Условията за сушене не са подходящи, но може да се използват слънчевите оранжерии или други сухи и проветриви помещения на жилището. Малки количества успешно се сушат и във фурната на електрическата готварска печка при температура 60-70 градуса.
През месеца продължава риголването на площите, предназначени за пролетно засаждане на нови лозя. Предвид влошаващото се време не е излишно да се бърза с приключването на тази работа.
Ако имате възможност да засаждате лози през есента, през октомври трябва да привършите всички подготвителни работи на терена. Риголването трябва да е приключило преди два месеца.
Всеки подходящ за работа ден през месеца трябва да се използва за загребване на младите до три годишна възраст лози. Не се чака да окапят листата.
В цветната гадина
През октомври има все още много топлна,която поддэржа живота в цветната градина, но и бърза застудява, дъждове валят, вятър духа, слани се обрадзуват. Всичко това определя многостранните грижи на лябителите на цветята.
В дворната цветна градина още в началото на месеца трябва да се изрежат надземните части на флокса, кампанулата, аквилагията и другите цветя, които ще зимуват на открито. Изрязаните стъбла и листа изгорете. Те са мястото, където зимуват различни болести и неприятели по цветята.
През октомври продължават да цъфтят рози, гербери, гладиоли, невен и др. На повечето от тях цъфтежът им се прекратява от първите есенни слани. Ако следите прогнозите и при опасност ги покриете с полиетиленово платно или друг подходящ материал, ще запазите за по-дълго радостта от лятото.
През втората половина на месеца настъпва и подходящото време за засаждане на розите. Изберете им място в градината, където хем добре да се чувстват, хем да ви радват от пролет до есен. Ако правите леха от рози, дотогава я обработете.
Щом спре развитието и цъфтежът на гладиолите и далиите, извадете клубенолуковиците им. Това се прави, когато нощните температури започнат да спадат под нулата. Корените на гладиолите трябва да са покафеняли.
Местата на прецъфтелите вече едногодишни цветя трябва да се почистят от растителните остатъци и да се прекопаят дълбоко. С тази обработка е добре да се заровят по 2-5 кг на квадратен метър прегорял оборски тор, а още по-добре ще е да се прибави и по малко суперфосфат (20-40 г) и калиев сулфат (10-15 г) на квадратен метър.
Луковиците на лалето, зюмбюла и нарциса се засаждат през октомври. Ако времето е топло, не бързайте. Температурата на почвата трябва да се е понижила трайно до 9-10 градуса. Има ли такива условия, не чакайте, защото времето все повече ще се влошава.
Ако не сте успели да засадите вечно зелени дръвчета и храсти и да затревите набелязаните за това площи през септември, можете да го направите и през октомври, по възможност още в началото на месеца. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото младите растения ще успеят да развият повече корени до настъпването на зимата.
Все повече застудява и до края на октомври дори и най-издръжливите на студ топлолюбиви стайни цветя трябва да бъдат внесени в закрити помещения. Отредете им място според изискванията към светлината и топлината. Много от тях, като повечето видове кактуси, алоето, агавето, олеандъра (зокума) и др. просто се нуждаят от покой и могат да зимуват в прохладни помещения, където температурата е в рамките на 4-8 градуса.
Коледната звезда настанете на светло място, близо до южен прозорец, и поливайте често. Това растение сега не се нуждае от покой. През декември ще се радвате на хубавите и „цветове”
Коледничето също вече не се нуждае от покой. Настанете го край северен или западен прозорец. Не променяйте мястото му и не въртете саксията. За коледа ще ви зарадва с искрящите си цветове.
Ако прецените, че саксията на аспидистрата е отесняла, нищо не пречи да я премесите в по-голяма. Това е и момент, в който можете и да я размножите. Впрочем за нейното размножаване всеки сезон е подходящ. Щеполучите две, три или повече растения. Подарете ги на приятелски семейства да им носят щастие. Та нали дугото име на това непретенциозно растение, толерантно към домашните несгоди, е семейно щастие.
Лесен и достъпен начин за размножаването на аспидистрата е разделянето на коренището. Ето как се постъпва:
Избраното за размножаване растение (сн. 1) предварително поливаме.
Така ще улесним изваждането му от саксията (сн. 2).
Аспидистрата развива силно коренище и затова всеки опит да го разделим с ръце ще е неуспешен (сн. 3).
Затова прибягваме до употребата на нож (сн. 4).
По-младите растения разделяме на две половини (фиг. 5), но стари и силно израснали в големи съдове може да се разделят на три, четири и повече части.
Част от корените премахваме с помощта на ножица или нож (сн. 6).
Новата саксия подготвяме, като осигуряваме преди всичко добър дренаж. За покриване на дренажните отвори много подходящи са парчета от стара глинена саксия (сн. 7).
Върху тях насипваме едър речен пясък (сн. 8).
Едва тогава нанасяме слой от почвената смеска, дебел толкова, че да осигури това равнище на засаждане, каквото е било в предната саксия (сн. 9). Подходяща е смеската от равни части градинска почва, напълно разложен оборски тор, листовка и речен пясък или перлит.
След като поставим растението в новата саксия, празнината между него и стените на саксията попълваме с почвена смеска (сн. 10).
Насипваме я на няколко пъти, като притъпкваме (сн. 11), за да не останат празни пространства.
Накрая поливаме обилно, независимо от доброто притъпкване и влажността на почвата, за да осигурим по-добър контакт между корените и почвените частици. По-нататък поливаме така, че да поддържаме умерена влажност. Преовлажняването действа потискащо на аспидистрата. Тя и без това нараства относително бавно, не се нуждае от прехвърляне в нова саксия всяка година. Но ще е по-голяма и по-красива ще е, ако я презасаждате през две-три години. Пръстта за новия съд се приготвя по същия начин.
