петък, юли 19, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Четири „баби“ и едно хилаво земеделие

В земеделието ни не може да става дума за никаква трансформация докато политиците не започнат да мислят държавнически

МЗХГ

От изявените до момента намерения за реформи в земеделието можем да си направим заключението , че поведението на новите управляващи към него прилича на това на четири баби към хилаво дете, които все едно си знаят и все едно си баят., а   в техните глави са залегнали постулати като „каквото пише в коалиционното споразумение: и „прозрачност и контрол“. без обаче да се дава никаква конкретика, нито около предстоящото отделяне на агенциите по горите и по храните, нито за още по-обществено и секторно значима тема като стратегическия план. Чакат се големите и важни решения да се вземат на политическо ниво, без обаче управляващите да ни убеждават, че имат изготвени сценарии и анализи до какво би довело едно или друго политическо решение.

Да , на политическо ниво отделянето на БАБХ може да доведе до увеличаване на заплатите в агенцията, бидейки тя вече с променен статут на държавна, а политиците да се оправдаят че са осигурили достатъчен ресурс за работата и но дали в качеството си на такава тя би изпълнявала по-добре своите контролни функции? Те са свързани както с ветеринарно-медицинската дейност, така и с  растителната защита и храните . Дали тя би подобрила реакцията си при кризи с болести по животните, някои от които се предават и на хората, недай си Боже при поява на непознати за нашия регион болести или при пускане на големи партиди храни заразени с опасни за нас хората бактерии? Или как би подобрила контрола върху нерегламентирания внос на препарати за растителна защита? Отговорът на тези проси за сега към който ни насочват с намеренията си управляващите е по-скоро едва ли. Защото за да извършва по-голям контрол, да взема адекватни и бързи решения при кризи и да действа прозрачно, агенцията може да го прави и сега, стига да има нужния експертен и ръководен потенциал.

Другата тема по която бяхме надлежно осветлени само с намерения е работата по стратегическия план. По него се демонстрира активност с интензивни срещи с представителите на бранша най-вече както разбираме с опознавателна цел за новото ръководство на аграрното ведомство, а не с проиграване на различни сценарии например за така дискусионните тавани.. какъв ще е размерът им, и дали от тях ще се приспадат разходи за заплати и осигуровки или не. Това са подробности. Всъщност пак се оказва, че каквито и тавани да въведем, а тяхната архитектура е добре позната на бранша, то от тях пак няма да има много смисъл, защото биха засегнали прекалено малък брой фермери. Властта се оправдава с бранша както за нивото на таваните така и за нивата на преразпределителните плащания, без да се дават отговори на въпроси като защо като среден размер на стопанстватасе взема ниво от 650 хектара и защо преразпределителни плащания се предвиждат от първите 30 хектара до 650 хектара, а не за по-малко да речем.

Наличието на девет и обявения впоследствие десети вариант на таваните изглежда по-скоро като хвърляне на прах в очите на фермерите и демонстрация на активност от администрацията в търсене на това, кой от тях най-много би паснал на вече споменатото коалиционно споразумение, но без да се търси съвместимост с това което се спуска като регламенти от Брюксел. А без наличие на съвместимост между нашия стратегически план и това, което иска Брюксел да залегне в него, още от сега не е трудно да прогнозираме, че той няма да бъде одобрен и ще се върне за преработка.

Тук е мястото да отправим и известна критика към по-голяма част от бранша, който очевидно е изпаднал в зимен летаргичен сън или в апатия. Свикнал от предходни преговори по разпределението на субсидиите по ПРСР , че ще е това, което каже администрацията на министерството, а в случая и четирите „баби“ на политическо ниво. Сякаш за него размерът на таваните май вече не е чак толкова голям бич и поне представляващите бранша на тематичните работни групи се отнасят по-скоро с безразличие към този въпрос. Това донякъде си има и хубавата страна, защото някои прогледнаха и съзряха по-голямата опасност- изпълнението на така наречената социална условност и най-вече правомощията които ще се вменят на фонда, при нейното неизпълнение да се орязват субсидии.

С цялата условност ще си позволим да отправим поглед малко по-на запад към Германия и германското земеделие. Условността се поражда от факта, че по финансов ресурс и производителност германското земеделие е несравнимо с нашето. Ако погледнем обаче по-общо, там политическата ситуация е подобна- три партийна управляваща коалиция, която трябва да взема реално решенията за промени в тяхното земеделие и за това, как по-безболезнено върху фермерите да се отразят всичките тези трансформационни процеси -стремеж към въглеродна неутралност и позеленяване и прочие, към които се стреми цяла Европа. Нещо към което и нашето земеделие очевадно трябва да върви. С какви темпове и с каква скорост е друга тема. Къде са разликите ли?

В Германия ясно са определили проблемите с които трябва да се справят в краткосрочен план подобряване на ликвидността на стопанствата засегнати от високите цени на енергийните ресурси и ковид кризата, в дългосрочен намиране на решения за справяне с предизвикателства като намалената употреба на торове и химикали и антибиотичната резистентност на животните и в същото време да продължават да произвеждат висококачествени храни. Нещо повече в Германия вече са наясно, че всичките тези усилия по трансформация на земеделието, ще им струва по 4 млрд. евро на година. И това са дефинирани проблеми на национално ниво, без да се чака каквито и да са решения на управляващата коалиция. Ние обаче както изглежда нямаме такива национално дефинирани проблеми и предизвикателства, за които да се търсят начини как да се преодолеят, а политиците се държат със земеделието като баби с хилаво дете, повтаряйки ни вече втръснали мантри за приоритетни сектори, подпомагане на малки и средни стопанства, които след всеки нов период на ОСП ще си остават недофинансирани, със затихваща икономическа жизнеспособност и вечно намиращи се в преход производители . Ще се предлагат нови и нови реформи, облечени в красиви фрази от политиците, но неработещи на експертно ниво, и така земеделието ни ще продължи да тъпче на едно място, без дори да става и помен за каквито и да са процеси на трансформация. Такива са възможни само в един силен и добре структуриран сектор, но не и в слаб и хилав като нашия, към който политиците се държат като баби, а не като умели управленци и мениджъри. Ясно е, че докато политиците не започнат да мислят като държавници, за каквато и трансформация на земеделието е немислимо да се говори. То ще стои недофинансирано, някои сектори ще изчезнат, други ще продължат да произвеждат с ниска добавена стойност, а ние ще продължим да се храним с ниско качествени храни, и ще станем все по-зависими от вноса особено на плодове и зеленчуци. И ще продължим да се топим бавно и необратимо, колкото бавна и необратима ще бъде гибелта на земеделието ни.