събота, декември 4, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Четворен възел около министерството на земеделието

Единственото ясно е, че за пръв път от много време насам ГЕРБ и ДПС няма да контролират една от „златните кокошки“ в управлението

МЗХГ

Новата реалност след третите за годината парламентарни избори показва, че могат да се очакват сериозни промени в модела на управление на страната. Поне такива са декларираните намерения на спечелилия изборите политически проект „Продължаваме промяната“, от който в хода на кампанията се обявиха за ново мислене и нулева корупция. Това се показва още с първите им стъпки след изборите, в които те обявиха нов модел за водене на коалиционни преговори чрез създаване на общи работни групи по различните секторни политики. Преговори, за които беше дадено и обещанието че ще са напълно прозрачни.

Оформящото се четирипартийно управление на страната пък създава и четворен възел около това, кой може да се очаква да заеме поста в едно от най-тежките министерства и като структура, и като натовареност от към изчистване на корупционното му амплоа с оглед на наливащите се в бюджета му ежегодно милиарди евро. Не случайно заедно със регионалното, транспортното и екоминистерството, то беше сред „златните кокошки“ на всяко едно управление и източник за попълване на партийни каси под една или друга форма. В сегашната ситуация дори и на най-големите анализатори или букмейкъри би било трудно да прогнозират, кой би бил предпочетеният кандидат за министър на земеделието.

В хода на кампанията и по време на публичното представяне на приоритетите на движението на бившите служебни министри Киррил Петков и Асен Василев земеделието съвсем не беше централна тема. Логично водещи бяха съдбата на прокуратурата, реформите в съдебната власт, енергетика, здравеопазването и ситуацията с ковид кризата с оглед и най-силния обществен интерес към тях. Въпреки това сред приоритетните теми не беше отмината и борбата с корупцията, а в тази връзка бе споменато, че земеделското министерство е единственото, чиито разходи не подлежат на контрол от финансовото министерство, а то дори си има собствена бюджетна организация, визирайки фонд „Земеделие“. Малко преди 14 ноември и от ЕП подсказаха, че не всичко с парите за земеделие е наред. Каза го в прав текст известната критичка на режима на Борисов и Гешев, ирландската депутатка Клеър Дейвис, която в интервю при посещението си у нас заяви, че половината от парите за земеделие у нас са компрометирани.

Да се прогнозира кой ще поеме земеделското министерство е трудно освен заради оформящата се сложна коалиция, и от това, че все още не знаем с какъв експертен потенциал разполагат в сферата на земеделието победителите от Продължаваме промяната“. Прави чест, че Петков и Василев са отворени и към експерти от потенциалните партньори в отделните сектори. Все пак ще се опитаме да дадем някакви прогнози.

1. Поемане на министерството от външен експерт- финансист или икономист с оглед увеличаване контрола върху бюджета и раздаването на субсидии и изчистване на корупционния имидж на министерството. Шансът според нас е около 50%. Твърде революционно звучи, но с оглед лошата репутация на ДФЗ поне може да се очаква тотално преформулиране на функциите му . Това не означава фонда да спре да раздава субсидии, а просто да се предложи и създаде механизъм за по-засилен контрол на този процес и одобрението му от външен орган.

2. Запазване на поста от сегашния служебен министър Христо Бозуков. Тук шансът също е около 50% особено ако водещата формация в бъдещето коалиционно управление на страната реши да се довери на кадри от служебното правителство с оглед на по-голяма приемственост и липса на сътресения за такъв чувствителен на всякакви промени сектор като земеделието.

3. Външен експерт от средите на бранша- вероятност около 25%, най-вече защото в хода на преговорите едва ли ще има достатъчно време Петков и Василев да се запознаят с огромния спектър от браншови организации в земеделието. Иначе имена със сериозен опит, познания и идеи за промени в аграрния сектор като Георги Василев или Красимир Кумчев не липсват.

4. Кандидат от коалиционните партньори. Възможността за това е между 10 и 25% с оглед на представянето им на изборите и тежестта, която биха имали в коалиционните преговори. Най-големи шансове биха имали кандидатури от „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Досега като експерти поне на законодателно ниво в последните два кратки парламента се изявиха Пламен Абровски и Албена Симеонова. Тук вероятна кандидатура на БСП би била с най-малки шансове с оглед на това, че социалистите влизат от много задна позиция в преговорите, но експертният им потенциал в лица като Явор Гечев или проф. Светла Бъчварова не би трябвало да се изключва.

Наличието на добър експертен потенциал, познаването на сектора и неговите проблеми и въобще на ситуацията около многослойната политика в аграрния сектор в нейните български и европейски проекции несъмнено ще са сред основните критерии за това, върху кой ще падне избора и отговорността да поеме ръководството върху една от най-тежките и корупционно обременени министерски структури. Решението за това ще се вземе от бъдещите участници в коалиционните преговори. Те обаче трябва да знаят, че то ще е от голяма важност за целия земеделски сектор, а на новия министър ще му се налага да лавира и да се съобразява с интересите на всички отделни браншове в него. Това обаче ще е също толкова трудна задача, колкото и справянето с корупцията. Показва го и досегашният опит и в много случаи неединния и прекалено фрагментарен бранш. А за последния никак не е маловажно как ще се разпределят субсидиите през новия програмен период на селската програма, в който се очаква да има също толкова неизвестности, колкото и около името на новия земеделски министър.