Местообитанията на вида са предимно в гореши и сухи места в това число пасища и лозя
Във връзка със засиления обществен интерес през последните дни От ЦОРХ публикуваха информация, изготвена от експерти на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), относно белочелия дектикус (Decticus albifrons).
Материалът има за цел да предостави научнообоснована информация и да разясни, че този вид не представлява опасност за хората, домашните животни и земеделските култури, както и че не се определя като икономически значим вредител.
Кратка информация за белочелия дектикус – Decticus albifrons (Fabricius, 1775) (Orthoptera: Tettigoniidae)
Decticus albifrons (белочел дектикус), принадлежи към разред Orthoptera (правокрили), семейство Tettigoniidae (дървесни скакалци). Той е едър скакалец с размери, които варират от 32 до 40 мм, което го прави един от най-едрите представители на семейство Tettigoniidae в Южна Европа. Видът развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата.
Окраската на възрастните индивиди варира от кафяво-сива до кафеникаво-жълта. Крилата имат бели ивици и значително надвишават дължината на тялото. Яйцеполагалото на женската, което наподобява сабя и служи за снасяне на яйца в почвата понякога достига близо 2 см. Главата е масивна и има мощни челюсти. Възрастните скакалци имат отлично развити крила и са много добри летци [2].
Decticus albifrons е средиземноморски вид, чиито местообитания се ограничават до горещи и сухи места, включително пасища, храсталаци, лозя и овощни градини [1]. Този вид е широко разпространен в Средиземноморието, най-вече в близост до крайбрежието. Във Франция, е разпространен на север до департаментите Лоара, Рона, Кантал, Ло и атлантическото крайбрежие на Шарант-Маритим и Мен е Лоар [1]. В Северна Гърция, видът често се среща освен в крайбрежните части и във вътрешността на страната, както и в ниските подножия на планините Аскио в областта Козани [2].
За разлика от мароканския и италианския скакалци, този вид е предимно хищен и се храни с малки насекоми (малки скакалци, щурци, гъсеници, мухи, пеперуди и бръмбари), уловени в тревни туфи и други храсти близо до земята [2]. Поради смесения си хранителен режим видът не се разглежда като икономически значим неприятел по земеделските култури, а храненето му с други насекоми може да има и благоприятна екологична роля.
Възрастните се срещат от юни до края на октомври. В отделни райони местообитанията на вида могат да бъдат неблагоприятно повлияни от интензификацията на земеделието и промените в земеползването.
Наблюдаваното през летните месеци присъствие на D. albifrons в населени места е свързано със сезонната активност на възрастните индивиди и с близостта на подходящи сухи тревни и храстови местообитания. Появата на повече индивиди за ограничен период е сезонно явление и не е основание за тревога.
Белочелият дектикус (D. albifrons) не представлява опасност за хората, домашните животни или земеделските култури. Видът не е отровен, не напада хората и не е известен като преносител на заболявания с медицинско или ветеринарномедицинско значение.
Видът не се определя като икономически значим вредител по земеделските култури. Храни се предимно с други дребни насекоми, като може да приема и растителна храна. Не се очаква присъствието му да причини съществени повреди или икономически загуби при полски, овощни, лозови и зеленчукови култури.
Наблюдаването на отделни или повече индивиди в населени места не изисква предприемане на мерки за растителна защита или масова дезинсекция. На гражданите се препоръчва да не унищожават насекомите. Когато отделен индивид попадне в жилище или на тераса, той може да бъде изнесен на открито с подходящ съд, без да бъде притискан или хващан непосредствено с ръце.
Последвайте ни в Google News
