събота, април 17, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Да гледаш гората без да виждаш дърветата,- ще се окажат ли новите еко схеми като мираж в пустиня за земеделското министерство?!

Агроведомството ще гони постигането на общоевропейски цели за опазване на климата и биоразнообразието само с една еко схема за неудовлетворение на бранша

70Четения

Както знаем новите еко схеми, които трябва да надградят така наречените зелени изисквания се прокламират от Брюксел като един от крайъгълните камъни за опазване на околната среда и биоразнообразието през следващия програмен период на ОСП . Дори още в края на миналата година бяха представени четири примерни еко схеми , които трябва да послужат за модел на отделните страни членки, как да изградят своите схеми, копирайки или компилирайки различни практики на почвообработка, агролесовъдсто, биоземеделиепрецизно земеделие и прочие. От наскоро публикуваните стенограми на деветото поредно заседание на тематичната работна група състояло се на 20 януари разбираме, че с мотива „опростяване прилагането на екологичните изисквания“ , от агроведомството са се спрели само на една еко схема, която да включва точно определени практики. Уточнява се, че тя е направена в съответствие с член 28 от проекта на регламента за стратегическите планове, съобразена е с трите слот анализа и „е резултат от работата, действията и изследванията на множество експерти и предложения от браншовите организации“.

С други думи постигане на максимален екологичен ефект. Без администрацията да се напряга излишно да проектира, да създава схеми и да си създава главоболия, а и напрежение сред сектора, като гарантира ненарушимостта на неговата конкурентноспособност. Нищо че тъкмо за нейното гарантиране си има точно определени пазарни мерки и механизми, и че тя едва ли се нуждае от допълнителен административен чадър и то през един от елементите- на  така наречените еко схеми,на които Брюксел очевидно най-много ще държи в стремежа си  за постигане на поставените цели относно климата и биоразнообразието.. Освен това както ще проличи и от приведените по-долу цитати от представители на бранша, техни предложения за включване на по-голямо разнообразие от мерки и еко схеми са останали нечути от министерството.

Тук не става дума за тяхното прилагане или неприлагане, защото фермерите сами ще избират какви практики в почвообработката, в заделянето или не на по-голям процент непроизводствена земя или изграждането на зелени пояси например да прилагат. Някои от тях дори и сега прилагат подобни мерки , без те да са описани в каквито и да е схеми. Става дума за нежеланието на администрацията да напрегне сили и да изработи реално работещи схеми, в чиято основа да са реално съществуващи практики, които да позволят по-голяма гъвкавост на земеделските производители.

Вместо това  като мерки се предлагат само засилена диверсификация  на земеделските култури, поддържане на междуредия за трайните насаждения и поддържане на постоянно затревени площи за пасищните животни. И тук дори неспециалистите могат да си  помислят и с основание да се запитат, дали  така предложените новите еко изисквания  няма да си  останат само мираж за администрацията?!

Ето синтезирано какво се предлага:

– за стопанствата с до 9,9 хектара да се отглеждат най-малко две различни култури, като основната не превишава 95% от площите:
– стопанства с между 10 и 30 хектара да имат най-малко три различни култури, като основната култура не заема повече от 75% от площите, а двете основни да не надвишават 95% от тях:
– за стопанства над 30 хектара ще се изискват най-малко четири култури, като основната не трябва да надхвърля 75% от обработваемите площи, а трите основни да не надминават 95% от тях:

– поддържане на междуредията при трайните насаждения с азотфиксиращи или тревни култури:
– екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни ( от 0,3 до една животинска единица на хектар) като те трябва да отговарят както и площите с трайни насаждения на основните изисквания за директните плащания

 

Биоземеделието- важно за ЕС, маловажно за МЗХГ

 

Тук ще цитираме коментара на д-р Стоилко Апостолов, който точно и ясно обрисува желанието на министерството да гледа в гората, но без да вижда дърветата. „Мисля, че прекалено дълго време разглеждахме отделни детайли, мерки и интервенции и т.н., и чак днес като че ли имаме шанса да видим цялата картина, тоест взирахме се в дърветата и не виждахме гората, а днес може би виждаме и гората…. Имаше един много добър подготвен материал със списък от агро екологични мерки и дейности, възможни еко схеми и т.н., това което виждаме тук е съвсем различно от това, което обсъждахме поне една година вече. Това което предлагаме е да се добави плащане за поддържане на биоземеделие като еко схема… Няколко аргумента имаме.
Първо, самото биоземеделие и вчера излезе документ на Европейската комисия, което е поставено на първо място като възможна еко схема и препоръка към страните членки. Ще допринесе за изпълнение на почти всички цели на Стратегията от фермата до трапезата и допринася за почти всички цели описани в нашите национални приоритети.“ Второ: „ От друга страна, втория мотив е, като гледаме количествените индикатори заложени в Стратегията от фермата до трапезата, виждаме че това, което се предлага в момента като еко схеми от министерството, не знам как ще допринесе за 50 % намаляване на използването на препарати за растителна защита и как ще; подпомогне увеличението до 25 % на земите за биопроизводство или как ще намали използването на антимикробни препарати в животновъдството, тези еко схеми, а те са един основен инструмент, на който се разчита.“

От думите на председателстващата заседанието Лозана Василева обаче разбираме, че администрацията по-скоро е склонна здраво да държи заровена  главата си като щраус в пясъка, и че предложението поддържането на площи за биоземеделие, въпреки изразената от Брюксел позиция и желанието на биопроизводителите няма да влезе сред еко схемите.

Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ припомни, че още през миналата година на среща в Стара Загора заинтересовани страни от бранша и не само са обсъдили темата с новите еко схеми и тяхното съдържание,като в тях се включи и поддържането на биоплощите , което да допринесе от една страна за разширяването им, а от друга ще благопрятства изпълнението на заложените от Брюксел цели. Идеята според нея е : не е да няма подпомагане по втори стълб. Идеята е просто де. се опрости подпомагането на тези земеделски производители, които вече от години с едни и същи площи са преминали периода на преход, поддържат си биологичното земеделие и по този начин те няма да се занимават с тези петгодишни ангажименти с някакви доказателства за добиви и т.н. в рамките на тези пет години, които изключително много утежнява ‘ администрирането на подпомагането на биоземеделието“. Така ще се разтовари до известна степен и бюджетът по втори стълб, който обикновенно е недостатъчен, а за онази част от фермерите, които се намират в преход ще си кандидатстват година за година. Ралчева даде за пример Франция като страна, която вече е приела биоземеделието като поддържаща еко схемите практика.

Мярката за трайни насаждения -повече въпросителни, отколкото отговори

 

Предложената мярка в еко схемата касаеща трайните насаждения също оставя някои от земеделските производители пред невъзможност да я прилагат, като Николай Колев от организацията на Дунавските овощари уточни, че причината е , „по голяма част от овощните градини се намират на наклонени терени, които са затревени в продължение вече на над 10 години от тяхното създаване“. Така при нейната евентуална обработка при засаждане на азотфиксиращи ли тревни клтури в междуредията според него съществува много по-голям риск от ерозия на почвите, отколкото биха били ползите от засаждането на междуредията с тези растения. Той даде пример с това, че в началото на създаването на дадена овошна градина се влиза много по-рядко с техника в междуредията например до 3-4 пъти на сезон, отколкото в период на активно развитие на насажденията, когато ежеседмично може да се наложи влизане с цел тяхното третиране с препарати и обработка.

„Ние сме предложили шест, седем други еко схеми, които смятаме, че са по-подходящи, като например затревяване на вътре редовото пространство. Това  би довело до много по-полезен и траен ефект, отколкото засаждането: на тези азото фиксиращи култури в междуредията или натрошаването на клоните и обработката с препарати, които бързо да разградят биомасата. Това също би довело до един много по-добър ефект, да не говорим, че в нашите овощни градини естественият тревостой той е създаден по естествен начин от местни видове, които благоприятстват за обитание на; полезни насекоми. Не се знае тези изкуствени треви, които създаваме как точно ще повлияят на биодинамиката в нашите овощни градини“, казва Николов.

Според Димитричка Търпанова трябва да има ясно разделение между биопроизводство, интегрирано производство и трайни насаждения, като ако на производителите през новия период, отглеждащи много стари сортове, които не подлежат нито на биологично , нито на интегрирано производство се вмени намаляване употребата на пестициди ще доведе до трудности за сектора. Освен това засаждането на нови тревни смеси също може да се окаже проблем. Аргументите и са свързани с това, че градините са зачимени по естествен път, и че в тях вече се съдържат някои от предписваните от учените тревни видове като детелина или различни азотфиксиращи култури.

По думите на Ирина Матеева от БДЗП не е ясно как предложената схема за трайните насаждения ще допринесе за постигане целите по отношение на биоразнообразието и ще надгради в качествено отношение и как ще се съблюдава благоприятния статус на постоянно затревените площи? Освен това не е ясно дали към нея са включени сенокосните или плажните ливади, които всъщност се поддържат чрез косене, а не чрез пашуване? Тя попита още  какви са изискванията към бенефициентите? Какви пасищни животни ще се включват в схемата? По време на дискусията тя обърна внимание на това, че минималната и максималната гъстота на животинските единици трябва да бъде съобразена с природозащитния статус на постоянните пасища. Според нея тази мярка трябва да обхване не само допустимите за подпомагане затревени площи, а всички видове затревени площи. Матеева засегна и един друг аспект- премахването на дървесната и храстова растителност особено чрез метода на опожаряване, което може да има много негативно въздействие върху биоразнообразието и микроклимата.

Пасищата и мерите- стадиони и голф игрища

 

Темата за състоянието на пасищата и мерите също беше засегната по време на дискусиите в тематичната работна група. Бойко Синапов от „Обединени животновъди“ коментира, че е „много важно да се; подредим този път в този програмен период пасищата и мерите, да са такива каквито природата ни ги е дала на нас“ тъй като според него „с тези: мулчери, с тези машини изкоренихме и нарушаваме еко равновесието ако искате в тези райони, в които ние заявяваме и обработваме пасищата.“ Според него това е в противоречие с всякакви зелени и еко системи. Той определи темата с пасищата като много важна за целия сектор на животновъдството, и призова да се обсъдят всички допуснати до момента грешки, като се изработи една ясна и точна дефиниция за това, какво е пасища. „ Ние сме сервирали неща в Брюксел; може би и съм убеден в това нещо, че всички пасища в България изглеждат като стадиони или като голф игрища и за това ние в момента по тези правила, които сме измислили, ние нарушаваме еко системата и чистим храсти и дървета. За нас и ние ще го отстояваме от Обединени български животновъди, пасище е това пасище, в което животните пашуват“, заяви по време на дискусията Синапов.

Мария Степанчева от асоциацията на биволовъдите предложи като еко схема да се включи и възможността за разораване на пасищата и превръщането им в културни обработваеми площи, като се засяват с тревни смеси, които се развиват от ранна пролет до късна есен, което ще ги предпази от ерозия, и ще позволи развитието на модерно културно животновъдство .

По отношение на мярката за диверсификация на културите, от браншовата организация на зърнопроизводителите предложиха към списъка с култури да се прибавят традиционни за страната ни култури като резене и лавандула.

Според предварително направените разчети се очаква бюджетът по новите еко схеми (новата еко схема) да е до 20% от средствата за директни плащания или в цифрово отношение около 160 млн. евро. Очевидно пари за прилагане на практики за опазване на биоразнообразието и климата ще има,но по-важното е, и администрацията да предложи мерки, изпълнени със съдържание съобразявайки ги с предложенията и на земеделския сектор, и на земеделската наука, за да не се окажат в крайна сметка тези схеми само като мираж в пустиня.