Както знаем новите еко схеми, които трябва да надградят така наречените зелени изисквания се прокламират от Брюксел като един от крайъгълните камъни за опазване на околната среда и биоразнообразието през следващия програмен период на ОСП . Дори още в края на миналата година бяха представени четири примерни еко схеми , които трябва да послужат за модел на отделните страни членки, как да изградят своите схеми, копирайки или компилирайки различни практики на почвообработка, агролесовъдсто, биоземеделиепрецизно земеделие и прочие. От наскоро публикуваните стенограми на деветото поредно заседание на тематичната работна група състояло се на 20 януари разбираме, че с мотива „опростяване прилагането на екологичните изисквания“ , от агроведомството са се спрели само на една еко схема, която да включва точно определени практики. Уточнява се, че тя е направена в съответствие с член 28 от проекта на регламента за стратегическите планове, съобразена е с трите слот анализа и „е резултат от работата, действията и изследванията на множество експерти и предложения от браншовите организации“.
С други думи постигане на максимален екологичен ефект. Без администрацията да се напряга излишно да проектира, да създава схеми и да си създава главоболия, а и напрежение сред сектора, като гарантира ненарушимостта на неговата конкурентноспособност. Нищо че тъкмо за нейното гарантиране си има точно определени пазарни мерки и механизми, и че тя едва ли се нуждае от допълнителен административен чадър и то през един от елементите- на така наречените еко схеми,на които Брюксел очевидно най-много ще държи в стремежа си за постигане на поставените цели относно климата и биоразнообразието.. Освен това както ще проличи и от приведените по-долу цитати от представители на бранша, техни предложения за включване на по-голямо разнообразие от мерки и еко схеми са останали нечути от министерството.
Тук не става дума за тяхното прилагане или неприлагане, защото фермерите сами ще избират какви практики в почвообработката, в заделянето или не на по-голям процент непроизводствена земя или изграждането на зелени пояси например да прилагат. Някои от тях дори и сега прилагат подобни мерки , без те да са описани в каквито и да е схеми. Става дума за нежеланието на администрацията да напрегне сили и да изработи реално работещи схеми, в чиято основа да са реално съществуващи практики, които да позволят по-голяма гъвкавост на земеделските производители.
Вместо това като мерки се предлагат само засилена диверсификация на земеделските култури, поддържане на междуредия за трайните насаждения и поддържане на постоянно затревени площи за пасищните животни. И тук дори неспециалистите могат да си помислят и с основание да се запитат, дали така предложените новите еко изисквания няма да си останат само мираж за администрацията?!
Ето синтезирано какво се предлага:
– за стопанствата с до 9,9 хектара да се отглеждат най-малко две различни култури, като основната не превишава 95% от площите:
– стопанства с между 10 и 30 хектара да имат най-малко три различни култури, като основната култура не заема повече от 75% от площите, а двете основни да не надвишават 95% от тях:
– за стопанства над 30 хектара ще се изискват най-малко четири култури, като основната не трябва да надхвърля 75% от обработваемите площи, а трите основни да не надминават 95% от тях:
– поддържане на междуредията при трайните насаждения с азотфиксиращи или тревни култури:
– екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни ( от 0,3 до една животинска единица на хектар) като те трябва да отговарят както и площите с трайни насаждения на основните изисквания за директните плащания
Биоземеделието- важно за ЕС, маловажно за МЗХГ
Тук ще цитираме коментара на д-р Стоилко Апостолов, който точно и ясно обрисува желанието на министерството да гледа в гората, но без да вижда дърветата. „Мисля, че прекалено дълго време разглеждахме отделни детайли, мерки и интервенции и т.н., и чак днес като че ли имаме шанса да видим цялата картина, тоест взирахме се в дърветата и не виждахме гората, а днес може би виждаме и гората…. Имаше един много добър подготвен материал със списък от агро екологични мерки и дейности, възможни еко схеми и т.н., това което виждаме тук е съвсем различно от това, което обсъждахме поне една година вече. Това което предлагаме е да се добави плащане за поддържане на биоземеделие като еко схема… Няколко аргумента имаме.
Първо, самото биоземеделие и вчера излезе документ на Европейската комисия, което е поставено на първо място като възможна еко схема и препоръка към страните членки. Ще допринесе за изпълнение на почти всички цели на Стратегията от фермата до трапезата и допринася за почти всички цели описани в нашите национални приоритети.“ Второ: „ От друга страна, втория мотив е, като гледаме количествените индикатори заложени в Стратегията от фермата до трапезата, виждаме че това, което се предлага в момента като еко схеми от министерството, не знам как ще допринесе за 50 % намаляване на използването на препарати за растителна защита и как ще; подпомогне увеличението до 25 % на земите за биопроизводство или как ще намали използването на антимикробни препарати в животновъдството, тези еко схеми, а те са един основен инструмент, на който се разчита.“
От думите на председателстващата заседанието Лозана Василева обаче разбираме, че администрацията по-скоро е склонна здраво да държи заровена главата си като щраус в пясъка, и че предложението поддържането на площи за биоземеделие, въпреки изразената от Брюксел позиция и желанието на биопроизводителите няма да влезе сред еко схемите.
Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ припомни, че още през миналата година на среща в Стара Загора заинтересовани страни от бранша и не само са обсъдили темата с новите еко схеми и тяхното съдържание,като в тях се включи и поддържането на биоплощите , което да допринесе от една страна за разширяването им, а от друга ще благопрятства изпълнението на заложените от Брюксел цели. Идеята според нея е : не е да няма подпомагане по втори стълб. Идеята е просто де. се опрости подпомагането на тези земеделски производители, които вече от години с едни и същи площи са преминали периода на преход, поддържат си биологичното земеделие и по този начин те няма да се занимават с тези петгодишни ангажименти с някакви доказателства за добиви и т.н. в рамките на тези пет години, които изключително много утежнява ‘ администрирането на подпомагането на биоземеделието“. Така ще се разтовари до известна степен и бюджетът по втори стълб, който обикновенно е недостатъчен, а за онази част от фермерите, които се намират в преход ще си кандидатстват година за година. Ралчева даде за пример Франция като страна, която вече е приела биоземеделието като поддържаща еко схемите практика.
Мярката за трайни насаждения -повече въпросителни, отколкото отговори
Предложената мярка в еко схемата касаеща трайните насаждения също оставя някои от земеделските производители пред невъзможност да я прилагат, като Николай Колев от организацията на Дунавските овощари уточни, че причината е , „по голяма част от овощните градини се намират на наклонени терени, които са затревени в продължение вече на над 10 години от тяхното създаване“. Така при нейната евентуална обработка при засаждане на азотфиксиращи ли тревни клтури в междуредията според него съществува много по-голям риск от ерозия на почвите, отколкото биха били ползите от засаждането на междуредията с тези растения. Той даде пример с това, че в началото на създаването на дадена овошна градина се влиза много по-рядко с техника в междуредията например до 3-4 пъти на сезон, отколкото в период на активно развитие на насажденията, когато ежеседмично може да се наложи влизане с цел тяхното третиране с препарати и обработка.
„Ние сме предложили шест, седем други еко схеми, които смятаме, че са по-подходящи, като например затревяване на вътре редовото пространство. Това би довело до много по-полезен и траен ефект, отколкото засаждането: на тези азото фиксиращи култури в междуредията или натрошаването на клоните и обработката с препарати, които бързо да разградят биомасата. Това също би довело до един много по-добър ефект, да не говорим, че в нашите овощни градини естественият тревостой той е създаден по естествен начин от местни видове, които благоприятстват за обитание на; полезни насекоми. Не се знае тези изкуствени треви, които създаваме как точно ще повлияят на биодинамиката в нашите овощни градини“, казва Николов.
Според Димитричка Търпанова трябва да има ясно разделение между биопроизводство, интегрирано производство и трайни насаждения, като ако на производителите през новия период, отглеждащи много стари сортове, които не подлежат нито на биологично , нито на интегрирано производство се вмени намаляване употребата на пестициди ще доведе до трудности за сектора. Освен това засаждането на нови тревни смеси също може да се окаже проблем. Аргументите и са свързани с това, че градините са зачимени по естествен път, и че в тях вече се съдържат някои от предписваните от учените тревни видове като детелина или различни азотфиксиращи култури.
По думите на Ирина Матеева от БДЗП не е ясно как предложената схема за трайните насаждения ще допринесе за постигане целите по отношение на биоразнообразието и ще надгради в качествено отношение и как ще се съблюдава благоприятния статус на постоянно затревените площи? Освен това не е ясно дали към нея са включени сенокосните или плажните ливади, които всъщност се поддържат чрез косене, а не чрез пашуване? Тя попита още какви са изискванията към бенефициентите? Какви пасищни животни ще се включват в схемата? По време на дискусията тя обърна внимание на това, че минималната и максималната гъстота на животинските единици трябва да бъде съобразена с природозащитния статус на постоянните пасища. Според нея тази мярка трябва да обхване не само допустимите за подпомагане затревени площи, а всички видове затревени площи. Матеева засегна и един друг аспект- премахването на дървесната и храстова растителност особено чрез метода на опожаряване, което може да има много негативно въздействие върху биоразнообразието и микроклимата.
Пасищата и мерите- стадиони и голф игрища
Темата за състоянието на пасищата и мерите също беше засегната по време на дискусиите в тематичната работна група. Бойко Синапов от „Обединени животновъди“ коментира, че е „много важно да се; подредим този път в този програмен период пасищата и мерите, да са такива каквито природата ни ги е дала на нас“ тъй като според него „с тези: мулчери, с тези машини изкоренихме и нарушаваме еко равновесието ако искате в тези райони, в които ние заявяваме и обработваме пасищата.“ Според него това е в противоречие с всякакви зелени и еко системи. Той определи темата с пасищата като много важна за целия сектор на животновъдството, и призова да се обсъдят всички допуснати до момента грешки, като се изработи една ясна и точна дефиниция за това, какво е пасища. „ Ние сме сервирали неща в Брюксел; може би и съм убеден в това нещо, че всички пасища в България изглеждат като стадиони или като голф игрища и за това ние в момента по тези правила, които сме измислили, ние нарушаваме еко системата и чистим храсти и дървета. За нас и ние ще го отстояваме от Обединени български животновъди, пасище е това пасище, в което животните пашуват“, заяви по време на дискусията Синапов.
Мария Степанчева от асоциацията на биволовъдите предложи като еко схема да се включи и възможността за разораване на пасищата и превръщането им в културни обработваеми площи, като се засяват с тревни смеси, които се развиват от ранна пролет до късна есен, което ще ги предпази от ерозия, и ще позволи развитието на модерно културно животновъдство .
По отношение на мярката за диверсификация на културите, от браншовата организация на зърнопроизводителите предложиха към списъка с култури да се прибавят традиционни за страната ни култури като резене и лавандула.
Според предварително направените разчети се очаква бюджетът по новите еко схеми (новата еко схема) да е до 20% от средствата за директни плащания или в цифрово отношение около 160 млн. евро. Очевидно пари за прилагане на практики за опазване на биоразнообразието и климата ще има,но по-важното е, и администрацията да предложи мерки, изпълнени със съдържание съобразявайки ги с предложенията и на земеделския сектор, и на земеделската наука, за да не се окажат в крайна сметка тези схеми само като мираж в пустиня.
