сряда, септември 23, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Демаркация на мерките или за разделителните линии в земеделието

Властта винаги има интерес да следва принципа “Разделяй и владей”

874Четения

Дойде ли време за определяна на субсидиите, или простичко казано , кой колко ще взема, земеделският сектор заприличва на бойно поле.

Липсата на закон за браншовите организации, по който да се определят организациите с тежест и национално представителство по определени критерии създава условията в обсъждане на политиките в аграрния сектор да се включват повече или по-малко неизвестни субекти и допринася още повече за различни вътрешни битки, битки за които си признават и от отделните браншове, а и те не са тайна за никого.

За властта няма по-лесен начин да владее един толкова тежък сектор като земеделието, освен ако той е разделен на всевъзможни групички, следвайки още познатия от римско време принцип “Разделяй и владей”.

Или иначе казано удобните са с нас, а срещу неудобните играем с моркова и тоягата.
Слушайки вчерашната пресконференция на земеделския министър десислава Танева , се убедих, че със своята реторика и тя успешно се включва като генерал без армия в тази своеобразна битка използвайки термини като “демаркация на мерките”, и “нотификация”.

Направих си труда да чуя още веднъж внимателно цялата пресконференция, и да преброя колко пъти са използвани тези неразбираеми термини- 6 пъти нотификация и 3 пъти демаркация.

За сведение на бедния земеделец, който също е издържал да чуе министерските излияния, под нотификация се разбира уведомление, т.е. когато страната ни иска да подпомогне земеделските производители например за подобряване присъствието им на пазара, трябва да получи зелена светлина от Брюксел под формата на официално уведомление, че дадената помощ не противоречи на принципите на свободния пазар и движението на стоки и че подобна помощ не влиза в графа държавна подкрепа.

Терминът демаркация би трябвало да е по-познат на бедния фермер. Най-малкото голяма част от земеделските производители са от поколение, което са ходили казарма и се сещат за понятия като “демаркационни линии” (линии на разграничаване).
Когато говорим за подобни линии на разграничение или разделение, те са видими и в земеделския сектор, който сам по себе си е разпарчетосан не на десетки а на стотици организации, някои от които без никакво представителство и от вида “Клубът на Шаро и аз”. Разделение правим и самите ние, които малко или много наблюдаваме процесите отстрани и понякога на полето и във фермата. Разделение между конвенционални и биопроизводители, между едри и дребни производители, между животновъди и латифундисти, между истински и неистински фермери, между производители и чертожници. Може да се продължи още с разделителните линии.
Хала на който са в момента земеделските производители у нас, ударени от климатични и пандемичникризи, с влошаваща се жизнеспособност и почти без перспективи за някакви инвестиции в бъдеще, е показателен, че земеделските производители сами по себе си нямат интерес да се работи на парче и да има разделение между секторите. Два показателни факта за този хал от вчерашната пресконференция: зърнопроизводителите искат разсрочване на кредитите си, а ударени от климатичните промени животновъдите няма къде да пасат стадата си, и са принудени да купуват скъпа балирана люцерна. За да оцелеят искат облекчаване на разрешителния режим за сондажи за да могат да осигурят живителната течност за стопанствата си.

Тези факти обаче ще останат в страни, и ще бъдат заличени от поредната битка за разпределение на помощи в опит за справяне само с една от кризите, тази с коронавируса.

Битка, която ще доведе само до задълбочаване на разделителните линии между отделните сектори, а не до реален изход от кризата.

И въпреки че министър Танева изтъкна, че сегашната администрация в земеделското ведомство е е най-прозрачната, си мисля, че обикновения фермер ще продължава да е в неведение за това как се предлага и реализират отделните политики в сектора и ще чува непрекъснато думи като ‘демаркация”, “комуникация’ и “нотификация”, и ще се чуди за какво иде реч. Опитвам се да се поставя на негово място. Сигурно бих си казал:”Абе животните ми няма какво да ядат, или чушките и доматите ми са изсъхнали. Тия ще ме занимават с някакви глупости като демаркации и нотификации на мерки, от които ефект никакъв.”. И на подобен фермер не би му останало нищо друго, освен да им тегли една сочна, да ги прати на някъде и да си сипне обедната ракийка и сам да ходи да си реши проблемите.

 А докато земеделието у нас както написах вчера в един пост в социалните мрежи се свързва повече с демаркация и нотификация, а не с плодородие и напояване, значи пиши го загинало.

NivaBG.com