След малко повече от час дебати, депутатите от земеделската комисия не успяха да постигнат консенсус и да приемат на първо четене дълго чакания законопроект, който трябва да промени модела на защита на земеделските площи от градушки и други неблагоприятни климатични последици. Част от тях се обявиха срещу прибързаното разглеждане на закона, без да са прецезирани отделните текстове и да са взети предвид бележките на земеделския бранш. Наличието на все повече и по-чести климатични промени беше един от основните мотиви на аграрното ведомство за предложения проектозакон, но депутатите не се съгласиха с така предложения модел, предвиждащ създаването на предприятие, което ще се ръководи почти изцяло само от държавата, и което ще управлява основно частни парични потоци, имайки предвид това, че след отказа на застрахователите да се включат в схемата, основната тежест за финансирането на превенцията срещу градушките трябваше да поемат земеделските производители.
Да се изгради системата и тогава да се иска такса
„Не съм против това да се уреди защитата на цялата ни територия срещу градушките, но първо трябва да се изгради системата, и тогава да се иска такса за услугата която се предлага. Това е все едно от енергоразпределителното дружество да искат пари от жителите на едно село за да изградят електропреносната мрежа . Таксата беше повишена от 0,5 на 0,75 лева след като застрахователите се отказаха да се включат в схемата”, каза депутатът Бюрхан Абазов. Според него трябва да се прегледат и обмислят всички способи за защита на обработваемите площи и да се изберат най-добрите модели. Той поясни, че освен застрахователите, общините също са отказали да се включат в схемата за противоградова защита. Така се оказва според него, че „селяните ще плащат противоградовата защита на гражданите”. Освен това историята по думите му е доказала, че държавното предприятие като форма на управление и то дори не на публични, а на частни финанси не е най-успешната. Абазов даде пример със страни като Гърция и Франция, където има възможност за изграждане на локални системи за защита от градушките, нещо което в предложения от министерството законопроект, който е вкаран в ресорната комисия само ден след като е минал през министерския съвет, не е залегнало като опция. „Бързането с приемането на подобен закон, чрез който държавата управлява 15-20 млн. лева на фермерите е чувствителна тема, и текстовете трябва да се прецезират много добре. Иначе съм за това противоградовата защита да обхване цялата територия на страната, защото опасността и щетите от климатичните изменения са много големи, и ние ставаме свидетели на тях ежедневно”, допълни още Абазов.
Законопроект със „съществени недостатъци” според част от бранша
Резерви спрямо предложения от министерството на земеделието законопроект изразиха от асоциацията на зърнопроизводителите, като според Александра Гинева той съдържал „съществени недостатъци като липса на разписани гаранции за качествено изпълнение на дейността на държавното предприятие”. Освен това се предвижда прилагане на способи за защита от градушките с различна ефективност, което ще доведе до неравнопоставеност на земеделските производители, чиито площи са защитени от ракетния и от самолетния способ. В позицията на браншовата организация се казва, че е „налице сериозен дисбаланс между задълженията и правата на заинтересованите страни”, предвид това, че като такава не са включени общините, въпреки че се предвижда защитата да обхване и урбанизирани територии. Не е маловажен и фактът според нея, че в управителния орган на бъдещото държавно предприятие липсва пропорционално представяне на различните страни, като за фермерите се предвижда да участва само един представител.
Превенцията срещу градушки на 100% ще защити продукция на стойност 300 млн. лева годишно
Според аграрното ведомство щетите върху незащитените от градушки площи възлизат на около 53% годишно, като за периода 2013-2014 година този дял е достигнал до 75%. Законопроектът предвижда защитата от градушки да обхване 90 млн. декара от които 36,6 млн. декара обработваема земя, като ракетния способ ще трябва да се прилага върху 22 млн. декара от нея. „Ползите от разширяването на превенцията срещу градушките за аграрния сектор са свързани с намаляване на разходите на държавата за борба с градушките. Защитената продукция се предвижда да възлиза годишно на около 300 млн. лева”, каза заместник аграрния министър Янко Иванов. Той допълни по-късно, че според икономическите разчети на министерството финансовата тежест е евентуалното ново предприятие, чиито годишен бюджет се определя на 28 млн. лева се предвижда да се раздели така- 20 млн. лева да идват от фермерите, и 8 млн. лева от държавата. От земеделското министерство заявиха, че са направили проучване сред фермерите, според което 2/3 от тях са били за въвеждане на пълна противоградова защита. „Тъй като сме ги разделили по размера на стопанствата, при малките положително отношение имат между 80-90% от земеделските производители, а при големите около 50%”, уточни Атанас Кацарчев, началник на кабинета на аграрния министър.
