Темата за намаляване ДДС на храните която вълнува целия бранш от производители до преработватели а защо не и нас като потребители получи продължение по време на вчерашното заседание на земеделската комисия. Припомняме, че на пресконференция ден преди това вицепремиерът Корнелия Нинова заяви, че за сега не е постигнато съгласие на коалиционно ниво за внасяне на промяната с бюджета, и най-вероятно подобна мярка може да бъде въведена с предвижданата актуализация през лятото Все пак все още не е изключено да има промени по време на второто четене на закона за бюджета. За реакциите на бранша, които са общо взето еднопосочни ще отделим място в отделна по-обширна публикация.
Тук ще се спрем по-скоро на пречките за въвеждане на по-ниска ставка на ДДС. Политическите станаха ясни още по време на дискусиите тъй като срещу провеждане на политики през промяна на ДДС се обявиха от „Демократична България“. .Далеч по интересни са нюансите в нежеланието на фиска да бъде намалено ДДС на храните. „Проблемът е, че ако се касае до намаляване на ставката само за храните от малката потребителска кошница, в нея са изброени определени хранителни продукти като хляб „Добруджа“, бял хляб б и охладена риба, но в нея не присъстват замразена риба или типов хляб. За да се спази принципа на неутралност обаче, прилагането на намалена ставка на ДДС трябва да обхване един и същ вид стоки например за хляб, без значение дали е произведен унас или е внос от страна членка“, посочиха от финансовото министерство. Според тях това би било предпоставка за данъчни измами и отклонения. Освен това заради изискването за по-голяма отчетност се увеличава и административната тежест.
При условие че се въведе по-ниска ставка на ДДС за храните от малката кошница, това ще доведе до загуби за бюджета от порядъка на 825 млн. лева. Ако намалената ставка обхване всички храни, те биха достигнали 1,2 млрд. лева. Единствената възможност за компенсиране на подобен негативен ефект за бюджета е или чрез увеличаване на корпоративния данък или данъка за физическите лица. Разчетите са показали, че ако се въведе намалена ставка само за плодовете и зеленчуците, негативният ефект върху бюджета ще е 167 млн.лева.
Практиката според финансовото министерство е показала, че намалената ставка на ДДС не води до намаляване на цените на стоките и услугите за които се отнася тя.