От тази година фермерите кандидатстват по новите правила за получаване на субсидии, по-конкретно за еко схемата за запазване на почвения потенциал (ЕКО – ЗВПП). Кога се очаква БАБХ да актуализира извадката от продукти, които са подходящи за употреба по еко-схемата и да направи и други промени? Кога ще бъдат публикувани на сайта на БАБХ?
Благодаря Ви за този въпрос, защото виждам, че Вие чрез вашия сайт се стремите да предоставяте бърза и достоверна информация на земеделските стопани.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) поддържа на интернет страницата си актуална извадка на торовете, които са подходящи за употреба по еко-схемата за запазване на почвения потенциал. Доскоро това бяха органичните подобрители на почвата, органичните торове, микробиалните торове и растителните биостимуланти.
С последното изменение на Наредба № 3 от 2023 г. на министъра на земеделието и храните (Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции), направено на 19 септември тази година, към тези 4 групи средства за наторяване се включиха допълнително и органо-минералните торове.
В тази връзка искам да ви информирам, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа на своя сайт и пълен регистър на всички регистрирани в БАБХ торове, които могат да се пускат на пазара и да се употребяват на територията на страната. В него е създаден отделен раздел, който включва едновременно органичните и органо-минералните торове. Необходимостта от изготвянето на „извадка“ на торовете, които са подходящи за употреба по еко-схемата, на практика отпада, тъй като неорганичните торове са в отделни раздели на регистъра и много ясно могат да бъдат разпознати. В регистъра единствено почвените подобрители не са разграничени на органични и неорганични, но те са лесно разпознаваеми, въпреки това регистърът може да бъде технически усъвършенстван, върху което се работи в настоящия момент.
За информация: По-долу е представена моментна снимка (скрийншот) на групите торове, по които може да се извърши търсенето в електронния регистър в сайта на БАБХ.
За изготвянето на нова извадка е необходимо технологично време, като по наше виждане извадката може да бъде финализирана в близките две седмици.
Важно е да се информират заинтересованите лица, че освен регистрираните в БАБХ торове, по тази еко схема могат да се използват и ЕС ПРОДУКТИ ЗА НАТОРЯВАНЕ, които попадат в гореизброените категории (органични подобрители на почвата, органични и органо-минерални торове, микробиални торове и растителни биостимуланти), които отговарят на Регламент № 1009 от 2019 година. (Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване). Регламентът се прилага от месец юли 2022 година във всички държави членки. По силата на този регламент, продуктите за наторяване, които отговарят на изискванията, разписани в регламента, се обозначават с маркировка „СЕ” и се движат свободно в рамките на Европейския съюз. Тези продукти не подлежат на регистрационен режим, не влизат в списъци или регистри, идентифицират се по техния етикет и придружаващи документи, например декларацията за съответствие, която се изготвя от производителя.
Допълнителна информация, която не касае въпроса: Оборският тор също може да се употребява за целите на еко-схемата, при условията, посочени в наредбата, но като страничен животински продукт той не подлежи на регистрация по Закона за защита на растенията, а за него се прилага законодателството за страничните животински продукти, непредназначени за консумация от човека.
Какви са мерките, които БАБХ предприема срещу нелегалния внос на продукти за растителна защита?
Българска агенция по безопасност на храните осъществява постоянен превантивен и регулярен контрол върху търговията и употребата на продукти за растителна защита чрез инспекторите по растителна защита от всички 28 Областни дирекции па безопасност на храните, както и по постъпили сигнали и засилени проверки. Извършват се и съвместни проверки с органите на Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Агенция „Митници“ и служби на ЕС (Европол, ОЛАФ). Основен фокус на официалния контрол е нелегалната търговия и употреба на неразрешени продукти за растителна защита (ПРЗ).
Освен това, с цел противодействие на нелегалния внос и търговия на неразрешени продукти за растителна защита, Българска агенция по безопасност на храните ежегодно участва в международна операция SILVER AXE насочена срещу разпространението на нелегалните пестициди, която се координира от ЕВРОПОЛ.
Засиленият контрол на БАБХ върху вноса на нелегални ПРЗ на граничните контролни пропускателни пунктове, се осъществява съвместно с Агенция „Митници“, а във вътрешността на страната – с органите на МВР и ДАНС.
През 2022 г. в рамките на операция SILVER AXE VІI Българска агенция по безопасност на храните извърши засилени проверки в обекти за производство, търговия и преопаковане на ПРЗ и за употреба на ПРЗ от земеделските стопани, като контролът беше насочен върху търговията и разпространението на фалшиви и неразрешени ПРЗ.
В рамките на операцията през 2022 г. и след нея БАБХ задържа 1688 литра и 513 кг незаконни пестициди.
През същата година Българска агенция по безопасност на храните съвместно с Главна Дирекция „Национална полиция“ и ЕВРОПОЛ при проверка на производствен обект на територията на Република България иззе незаконни пестициди с етикети на турски език и фалшиви опаковъчни материали с лого на известни фирми производители на ПРЗ. В резултат бяха съставени и връчени два акта за установяване на административно нарушение и е образувано наказателно дело. Информация за случая е включена в официалния доклад и прес съобщението на Европол за 2022 г.
При съвместна проверка на БАБХ с регионалната полиция и НАП в частен имот бяха открити нелегално преопаковани ПРЗ. Съставен е акт за установяване на административно нарушение и е образувано наказателно дело.
През настоящата 2023 г. при участие в международната операция SILVER AXE VІII Българска агенция по безопасност на храните отново извърши засилени проверки в цялата страна насочени срещу търговията и употребата на нелегални ПРЗ.
Извършиха се съвместни проверки на БАБХ с органите на Министерство на вътрешните работи (МВР), Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Агенция „Митници“ (АМ) и служби на ЕС.
При извършените проверки са открити общо 54 796 литра и 979 кг неразрешени ПРЗ във вътрешността на страната, а на ГКПП – общо 608 литра.
През 2023 г. БАБХ участва съвместно с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Главна дирекция „Национална полиция“ в проверка на земеделски стопанин. При проверката бяха заловени около 11 тона незаконни пестициди. Констатирани са различни видове нарушения, като някои от иззетите вещества са от групата на неоникотиноидите, като тиаметоксам и имидаклоприд, вече забранени за употреба в земеделието. Други нарушения, установени от българските органи и OLAF, са продукти с изтекъл срок на годност, неетикетирани опаковки или етикети, които не са на български език (в повечето случаи украински). Случаят е даден на прокурор и се води разследване към момента.
БАБХ извърши съвместна проверка с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД БОП) на нерегламентиран обект (частен дом на украински гражданин). Установени са съхранение на неразрешени ПРЗ; с етикети на турски, украински, испански, гръцки, полски език; фалшиви опаковки; съхранение на ПРЗ без етикети; съхранение на опаковки с различна вместимост, които са пълни с течни и прахообразни вещества; съхранение на празни опаковки; етикети на ПРЗ, капачки, холограмни стикери, уплътнения за капачки, мерителни чашки и др. приспособления и машини за преопаковане на ПРЗ. Общото количество на иззетите при извършената проверка неразрешени ПРЗ е 5 385 л и 836 кг. По случая е образувано досъдебно производство.
Проведени са и други съвместни проверки с ДАНС и органите на МВР.
Благодарение на съвместните действия на всички компетентни органи са предотвратени вноса, разпространението и употребата на големи количества незаконни пестициди, които са опасни за общественото здраве и за околната среда.
Има ли статистика какво количество ПРЗ се употребяват и какъв % е на нелегалните?
На ниво ЕС към настоящия момент няма данни за реално употребените ПРЗ. Поради тази причина държавите членки, включително България, събират данни за пуснатите на пазара ПРЗ, които предоставят на ЕВРОСТАТ. Отдел „Агростатистика“ в Министерство на земеделието и храните в качеството им на статистически орган по смисъла на Регламент (ЕО) 1185/2009 относно статистиката за пестициди (Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно статистиката за пестициди) предоставят информация ежегодно на ЕВРОСТАТ. Количествата пуснати на пазара ПРЗ обаче не отговарят на реално употребените ПРЗ. Затова се предвижда в бъдеще създаване на електронни регистри за употребените ПРЗ.
Какви действия се предприемат при установяване на употреба на забранен препарат от страна на БАБХ?
Действията са в зависимост от конкретния случай и тежестта на нарушението.
При установяване на нелегални пестициди, те се изземват или възбраняват до предаването им за унищожаване (от фирма за обезвреждане на опасни отпадъци), съгласно Закона за управление на отпадъците.
За констатираните нарушения се предприемат административнонаказателни мерки и се налагат санкции по Закона за защита на растенията.
Със закона се забранява съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита и съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита. Който наруши забраната се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Когато нарушенията са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Съгласно Закона за защита на растенията, който замърсява околната среда, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. Когато нарушенията водят до риск за здравето на хората или животните, се налага глоба от 3000 до 6000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Когато нарушенията са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Ако нарушенията водят до риск за здравето на хората или животните и са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
Някои от случаите са предоставени на прокуратурата за образуване на досъдебно производство.
При съмнения за нелегална търговия или за пристъпване към деактивиране на интернет търговия от други държави членки към България, установяваме контакт със съответните компетентни органи за съдействие или се търси сътрудничество от ЕВРОПОЛ.
