четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Доц. Божидар Иванов: Неравномерно разпределените валежи през тази година доведоха до разминаване в очаквания и реални резултати в производството на зърно и маслодайни култури

В последните пет години се наблюдава траен спад в площите с основните култури

“Нашите предвиждания през тази година се разминаха с резултатите, защото например при пшеницата очаквахме малко над 5 млн. тона реколта, но към момента е около 4,5-4,6 млн. тона. При царевицата очакванията ни бяха за 3,9 млн. тона, но едва ли ще стигне до 3 млн. тона“, каза Божидар Иванов анализирайки производството и пазара при основните зърнени и маслодайни култури по време на международната научна конференция Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“ . На база валежи според него тази година е била много добра, което е било причина за по-оптимистичните прогнози, но явно те не са били равномерно разпределени. При оптимални условия и запазване на размера на площите, добивите с пшеница към 2025 година според оценките на експертите може да надминат 6 млн. тона.

В последните пет години се наблюдава според него трайна тенденция на намаляване на обработваемите площи с основните зърнени култури, пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед. „Най-високото ниво от 3 млн. хектара е било постигнато през 2013/14 година, като в последните пет години се наблюдава известен спад с леко повишаване през 2109 година. Не се наблюдава съществено преструктуриране на културите, като най-голяма устойчивост по отношение на площите запазва пшеницата“, каза още Иванов.

 

Царевицата остава най-нестабилната култура въпреки високите добиви

 

Въпреки че в последните години се наблюдава връщане на фермерите към царевицата, тя според него е показала, че остава една от най-нестабилните култури, макар да е най-печеливша заради добивите. Рапицата също има потенциал като добиви и доходност да бъде лидер сред културите, но е все по-малко предпочитана от българските земеделски производители заради по-слабите добиви, и засушаването което попречи за кампанията по сеитбата и. Освен това привлекателна я прави и това, че е много чувствителна култура на температурните амплитуди.. Ето защо фермерите я заменят със слънчогледа,въпреки че в последните години се наблюдава спад в цените му. „В световен мащаб в последните две години се наблюдава увеличение на производството на слънчоглед, което до момента не е надминавало границата от 50 млн. тона, а цените са най-високи от 2015 година насам“, добави още експертът. По отношение на средните добиви най-същественото увеличение в последните години се наблюдава при царевицата, където ако  до 2010 година те са били около 5 тона от хектар, сега достигат до 6 и дори 7 тона от хектар. Подобна е тенденцията и при пшеницата и ечемика, където средните добиви от хектар за страната достигат до 4,5 тона от хектар.

„За тази година това са недостижими добиви. Тази година беше като подарък особено за фермерите в Южна България, които са единствените, които не се оплакват. Специално в Северозападна България някои от колегите са постигнали може би най-добрите добиви до момента, докато в Източна България както при пролетните, така и при есенните култури не може да се говори за никакви добиви, защото килограмите са между 100 и 200 килограма  от декар“, обощи картината в страната и Наталия Шукадарова от НАЗ. Ситуацията при царевицата според нея е била трагична с праг на средните добиви в Източна България от 300-350 килограма от декар. Според нея падналите до момента валежи на места не са със стопанско значение и се очакват повече валежи за да се възстанови влагата в почвата особено в Източна България, където тя е изчезнала. Проблемът при рапицата според Шукадарова е, че трудно презимува, лесно измръзва и пропада много лесно, въпреки че държи добра цена. „Площите с царевица през тази година са по-големи защото голяма част от площите с пшеница бяха разорани заради сушата и трябваше да се пресеят“, коментира още тя. Слънчогледа държи добри нива, като се наблюдава леко завишение на площите. Интересът на фермерите към високоолеиновите сортове слънчоглед продължава да се увеличава, и според експертите в бъдеще площите с тези сортове ще се увеличават.

По отношение на консумацията се наблюдава спад в потреблението при всички култури , което се дължи намаляване вброя на населението, като единствено при слънчогледа се наблюдава увеличение на потреблението , като все повече слънчоглед отива за преработка. Що се отнася до потреблението на културите за фураж, отстъпление се наблюдава при пшеницата, чийто дял в производството на фуражи е бил много по-голям в периода 2007-2013 година, отколкото сега. Причината е, че тази култура според него е станала доста конвертируема, като все повече пшеница отива за износ, отколкото за изхранване на животните, чиито брой също намалява. Царевицата запазва нивата си като около 650 хил. тона царевица се очаква да отиват за фураж. Страната ни запазва тенденцията за положителен баланс при износа на зърно и маслодайни култури, като в следващите години може да се стигне и до рекорден експорт на  пшеница от 4,5 млн. тона.

Covid 19 е довел до увеличаване на цените

 

След като в периода 2015-2016 година цените на пшеницата у нас са стигнали до най-ниските си нива, в средносрочен план според доц. Иванов може да се очаква увеличение в средните цени. Подобна тенденция според него може да се наблюдава при всички култури с изключение на слънчогледа, който особено в условията на кризата с коронавируса повиши своята конкурентоспособност и все повече домакинства използват растителни мазнини на базата на слънчоглед за сметка на палмата. „Затварянето на редица заведение работещи с палмово масло по време на кризата направи слънчогледа разпознаваем в световен мащаб, което доведе до срив на пазара на палмово масло, чието производство е концентрирано в Индонезия и Малайзия“, коментира експертът.

„Цените очакваме да вървят нагоре в следващите години заради увеличените разходи, разширяващото се потребление най-вече заради животновъдството и монетарната политика на отделните страни. В последните години годишният ръст в световното производство при основните земеделски култури е с между 3 и 4%, което до момента не сме имали“, каза в заключение доц. Иванов. Според него Covid 19 е повлияло не толкова върху волативността на цените на пазарите за зърно и маслодайни култури, колкото върху увеличението им. Това увеличение което се наблюдава в момента се дължи именно на вируса тъй като се наблюдава силно предлагане при много високи цени в световен мащаб.