Обръщането на аграрната наука към практиката е отколешна мечта на земеделския бранш, който като всеки бизнес има нужда от подкрепата на учените особено в условията на променящи се климатични условия и стремежите за екологизация на европейското земеделие. Досега практиката за финансиране на научни проекти беше свързана с осигуряването на средства от фонд „Научни изследвания“ само на фундаментални проекти, какъвто е случаят и с проекта на Института по аграрна икономика към ССА, поставил си за цел изследването на икономическия ефект от оползотворяване на утайките от отпадъчните води.
За това какви промени се подготвят в законодателството свързано със стимулиране на научните изследвания , които целят да отворят пътя на теоретичната наука към практиката пред медиите в Кюстендил разказа доц. Божин Божинов от АУ Пловдив. „Новият законопроект за стимулиране на научните изследвания, който до 5 юни беше в процес на обществено обсъждане предвижда научни проекти в бъдеще да се финансират съвместно от „Научни изследвания“ и „Иновационния фонд“ към икономическото министерство. Единият ще финансира теоретичната част в рамките на даден проект, а другият приложната част“, разясни доц. Божинов.
Идеята според него е да се види връзката между теоретичната и практическата част на научните проекти и да се разбере ползата от това. Целта е инвестираните в научни изследвания средства в кратки срокове да донесат преки практически ползи за обществото. Що се отнася до аграрната наука предвижданото в закона съвместно финансиране на проекти от двата фонда би трябвало да облекчи от една страна достъпа не само на различни научни звена на ССА, но и на отделни учени до средства за проекти, а от друга да улесни връзката им със земеделските производители, явяващи се хората, които реално биха приложили теоретичните достижения в практиката.
„Иновациите работят добре, когато нещата се случват бързо и ефективно. За да се намали бюрократичната тежест се предвижда със свои проекти да могат да кандидатстват не институции, а отделни учени тъй като в някои случаи например за да се включи някой институт от ССА в научен проект е нужно да се вземе решение на централно ниво, отделните учени също трябва да получават разрешение от преките си ръководители. Това е верига, която не винаги работи достатъчно гладко, ето защо са предвидени подобни улеснения за отделните учени“, добави още доц. Божинов.
Облекчаването на възможностите за достъп до средства за реализиране на научни изследвания по думите му би трябвало да е стимул за онези учени от аграрната наука, които виждат, че идеите им биха имали практическо приложение , и биха били от полза за обществото и могат да се превърнат в бизнеси.
Големите компании особено в земеделския сектор имат специални бюджети насочени към работата с научните институции. У нас обаче на ниво институтите на ССА и и специализираните аграрни университети според него не могат да усвоят тези средства поради консервативното мислене на учените и изкривяване на автономията на висшите училища, довела до тяхната феодализация която противоречи на дългосрочните им интереси.
