Производителите насочват вниманието си към добре познати, но позабравени сортове като „Рубин“
„В последните години с колегите в Института по лозарство и винарство съсредоточавахме работата си основно върху подобряване устойчивостта на десертните сортове грозде, но вече се насочваме и към винените. С климатичните промени ще тръгнем към създаване на все по-устойчиви варианти и на винените сортове“, сподели пред медиите в Пловдив доц. Емил Цветанов, директор на Института по лозарство и винарство към Селскостопанска академия.
Според учения, в момента световните тенденции налагат търсенето на старите традиционни сортове, но това води до конфликт с климатичните промени, тъй като повечето подобни сортове нямат тази устойчивост. „Затова интересът постепенно се насочва към сортове, които са по-ранна селекция и все пак имат някаква адаптивност към стресови фактори. Такъв е например сорт „Рубин“, който набира все по-голяма популярност и днес почти всяка втора изба на „Винария предлага този сорт“, добавя доц. Цветанов.
Друг сорт който в момента се развива много добре е „Кайлъшки мискет“ . По думите му трябва да се намери баланс между старите традиционни сортове и новите, които отговарят на климатичните предизвикателства.
„Освен климатичните промени предизвикателства пред нас има и по отношение на фитосанитарния контрол. По време на организираният от нашия институт семинар на АГРА 2024 колегата занимаващ се с растителната защита спомена, че е необходимо засилване на контрола, защото навлизат все повече болести по лозите, които не могат да бъдат лекувани“, подчерта доц. Цветанов.
Единият вид болести са сезонните, за които повечето производители и търговци на препарати за растителна защита предлагат решения, но по-малко според него се обръща внимание на системните болести, от които растенията могат да загинат. За да не се допуска това е нужен контрол и мониторинг.
„Що се отнася до районирането се прави по вече установени от колегите преди нас критерии. Ние обаче си направихме експеримент с участието на климатолог специално за региона на Плевен, при който установихме че при обща сумарна температура за лозата от около 4 000 градуса , в нашия регион тя се е повишила с 200 градуса. Това означава, че ако един сорт преди е узрявал условно казано през октомври, сега той при подобно повишение на сумарната температура ще узрее с месец по-рано. Ако за нашия равнинен регион това не е от такова значение, не така стоят нещата с планинските региони с по-кратък период на узряване. Може да се окаже, че сортове, които допреди време не са били подходящи за там, вече ще могат да узряват“, сподели още ученият.
Тъй като в планинските райони на страната с по-висока надморска височина по мнението му лозите не могат да съберат подобни сумарни температури, там се садят по-ранни сортове грозде с по-ранен срок на узряване, докато късните сортове няма как да узреят.
Районирането-сложен и комплексен процес
„Трябва да се прави разлика обаче между така наречената винена карта и реалното райониране, свързано с почвено-климатичните условия, за което трябва много труд и наука“, категоричен е доц. Цветанов. Това е процес който не става за година две, и в него трябва да се включат не само селекционери но и климатолози и районирането да се съобрази със сроковете на узряване на отделните сортове и изискванията им към климатичните промени.
През миналата година според него се е повторила една златна максима, че не е важно колко, а кога се пръскат лозите. Поради нейния особен характер повечето лозари са закъснели с пръсканията с между 5 и 7 дни, което се е оказало фатално. „Така при тези климатични промени, производителите започва сами да ни търсят“, добавя още той.
Сдружаването между избите пример за правилно развитие на отрасъла
Доц. Цветанов даде за пример инициатива на около 20 изби от централна и Северна България, решили да се обединят за да предлагат общи винени обиколки и да си помагат взаимно.
Прецизното земеделие…
„Имаме интерес и обмисляме дори проект в тази насока чрез който да демонстрираме и предимствата на прецизната растителна защита в лозовите масиви.. Гледаме в тази посока, защото и производителите проявяват интерес. Що се отнася до самите технологии, съвсем нормално е да се използват и заради това, че се икономисват препарати но тук отново идваме до това да се намери точния момент. Когато е установено огнището на заболяването прецизното земеделие при което може чрез различни индекси и сателитни снимки да се локализира проблема и да третираш само тази част от насажденията било чрез използване на дронове или на самоходни машини. Много е важно обаче кой и дали правилно ще локализира дадено огнище на заболяване на лозите“, каза в заключение доц. Цветанов.