Системата която може да е подобна на тази с кредитфермериите с вредни емисии остава спорна
В опит да осигури допълнително средства на фермерите, ЕС обмисля да въведе система от кредити за опазване на биоразнообразието в природата, съобщава agrarheute.com. Плановете са тя да наподобява системата с кредитите за вредните емисии, от която фермерите да получават допълнителни доходи. Това предвижда представеният още през юли пътен план за въвеждане на т.нар. „природни кредити“. За сега се планира до средата на 2026 година да се създаде специална работна група, която да изготви методика за сертифициране и принципи на бъдещото кредитиране. В момента се провеждат пилотни проекти за прилагане на подобна система от кредити в страни като Франция и Естония.
За сега обаче не може да се даде еднозначен отговор на въпроса, дали тези кредити ще се явяват допълнителен доход за фермерите или не и дали опазването на природата може да бъде част от подобна система. За ЕС обаче е важно с подобни мерки да успее да запълни различните финансови дупки, които се очаква да се появят в бъдеше в бюджета на ОСП. По отношение на опазване на природата към настоящия момент финансовата дупка в бюджета на ЕС се оценява на 37 млрд. евро, като по-голямото опазване на околната среда се очаква да повиши тази финансова дупка. От ЕК оценяват , че годишно за опазване на околната среда няма да достигат до 122 млрд. евро, тъй като разходите за прилагане на екологичните разпоредби в националните законодателства на отделните страни членки не се поемат.
Подобни разходи например могат да са свързани с инвестиции в системи за рециклиране на отпадъците, системи за измерване замърсяването на въздуха и водата и пр. (бел.ред.).
В същото време разходите за непокритото прилагане на европейските норми за опазване на околната среда като например разходите за здравеопазването се оценяват на минимум 180 млрд. Евро годишно.
Системата от „природни кредити“ трябва да финансира опазването на природата и биоразнообразието подобно на тази с кредити за вредните емисии и да намали финансовата дупка. Те ще могат да се придобиват от компании, обществени организации или отделни лица, като трябва да допринесат за цялостния обществен просперитет, се каза в едно прессъобщение на ЕК.
Инвеститорите ще могат да купуват и продават бъдещите „природни сертификати“. Парите от тези кредити се планира да отидат при земеделските производители или собствениците на гори както и при природозащитници, които се грижат основно за възстановяване на околната среда и биоразнообразието.
Както вече бе споменато системата се очаква да е аналогична на тази с така наречените въглеродни сертификати, чиято цел е да мотивират големите компании да намалят произвежданите от тях вредни емисии и същевременно да финансират проекти за опазване на климата. Към момента цената на въглеродните сертификати е 55 евро за тон произведени вредни емисии, като се планира либерализация на търговията с тези сертификати от 2027 година.
Системата с въглеродните сертификати се подлага на редица критики, защото се счита, че големите индустрии производители на вредни емисии, могат да използват тези кредити като алиби.
Подобни критики пораждат и плановете за въвеждане на система от „природни кредити“, която може да се използва единствено и само за ПР на определени компании или дори правителства по отношение на зелените политики които провеждат. Освен това без да е наличен строг контрол и ясни критерии съществува опасност проекти да се представят като такива за ориентирани към опазване на климата и околната среда , без обаче практически да носят по-голяма устойчивост.
Освен това изграждането на подобна система може да доведе до намаляване на обществените средстваза опазване на околната среда. Според критиците една подобна основана на пазара система не може да замести отговорностите на отделните страни по отношение финансиране на мерките за опазване на околната среда, което се нуждае много повече от обществени средства, които обаче не може да се набавят само чрез подобни доброволни мерки. Освен това доброволното прилагане на подобна система ще означава, че търсенето на така наречените „природни кредити“ може да остане доста слабо и без задължаване на компаниите и без данъчни стимули, пазарът на тези кредити би останал недоразвит.
