Българската държава упорито пази в тайна от обществото имената на производителите на фалшиви храни.
Това е изводът на Сдружението за достъпна и качествена храна (ЗДКХ), което изрази в своя позиция разочарованието си от пълното нежелание на властта у нас да промени Закона за храните.
От сдружението обаче уточняват, че Брюксел вече е информиран за бездействието на българската страна по проблема.
ЗДКХ ще продължи да предоставя данни, анализи и сигнали на национално и европейско ниво, докато борбата с фалшивата храна не се превърне в реална държавна политика, а не да остане поредното политическо обещание, пишат те в позицията си.
Какво е „фалшива храна“
От ЗДКХ обобщават, че научните дефиниции и данните, използвани от регулаторни органи и специализирани индекси, определят измамата с храни като умишлена и икономически мотивирана практика, включваща:
• подмяна на храни или съставки (напр. конско месо, продавано като говеждо)
• разреждане и добавяне на по-евтини или недекларирани вещества (сиропи в мед, евтини масла в „екстра върджин“ зехтин)
• подвеждащо етикетиране – „био“, „натурален“, „без ГМО“, „100% сок“
• фалшифициране на произход, марка или сертификати
• манипулиране на срокове на годност и документи
• нерегламентирано отклоняване на продукти през „сиви“ канали
Според експертите над 70% от измамите се извършват на ниво суровина или единична съставка, което ги прави почти невидими за рутинния контрол. Най-често обект на „фалшификации“ са подправките и прахообразните продукти, ядките, млечните продукти, рибата и морските дарове, месото, медът и напитките, представяни като „натурални“.
Държавата мълчи и толерира измамите с храни
От ЗДКХ твърдят, че от над 3 години правят опити, провеждат разговори и дават официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни Народни събрания, относно идеята си за промяна в Закона за храните. Целта е да се позволи публично оповестяване на системните нарушители. Досега обаче инициативата не е получила подкрепа от нито една политическа сила.
