ФАО: Конфликтът в Близкия Изток се превърна в системна заплаха за хранителната сигурност

Фермерите са като в „сандвич“ между високи цени на енергоносителите и на разходите за производството на храни

От Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) алармират, че конфликтът в Близкия Изток се е превърнал в истинска заплаха за хранителната сигурност на глобално ниво, пише специализираният портал agrarheute.com. Затварянето на стратегически важния Ормуски проток е довел не само до съкращаване с над 90 на сто на доставките на петрол , но и до повишаване на цените на торовете и карбамида, което от своя страна е ударило директно земеделските производители. Последните се намират в „сандвич“ между високите цени на торовете и препаратите и нарасналите логистични и транспортни разходи за производството на храни.

Високите цени на енергоносителите и поскъпването на храните могат да доведат до глад милиони, алармират от организацията. Конфликтът в Близкия Изток е довел до масиран недостиг на петрол и газ на международните пазари, като след началото на военните действия дефицитът на петрол се оценява на 30 на сто, а на газ на 20 процента. Освен при енергоносителите е регистриран спад с почти 1/3 и в предлагането на торове. Това според шефа на ФАО Максимо Тореро представлява систематичен шок за всички по хранителната верига.

Ръстът в цените на горивата от 75% е довел до поскъпване на торовете с между 18 и 29 на сто само в първите седмици на март. Високите цени на горивата затрудняват освен това използването на трактори и друга селскостопанска техника на полето и водят до по-високи разходи при логистиката и транспорта на храни до крайните потребители. Вследствие на това се стига и до увеличаване на инфлацията, като се дава пример с Иран, където от началото на войната цената на пшеницата е скочила с цели 200 процента.

Високите цени на горивата стимулират използването на растителни суровини

От друга страна високите цени на горивата правят все по-привлекателно използването на зърнени култури като царевица за производството на биоетанол, което може да доведе до изпразване на зърнохранилищата. Както е известно обаче за страните от ЕС има въведени ограничения за използване на определен процент от растителни суровини за производството на биоетанол. Изпразването на зърнохранилищата може да доведе до намаляване предлагането на зърно на пазарите, което също може да качи цените на аграрните култури.

Сред най-пострадалите от конфликта в Близкия Изток страни могат да се окажат бедни държави като Бангладеш и Шри Ланка, които трябва да се справят както с високите цени на горивата, така и с непосилните цени на торовете. Не е е изключено според ФАО при продължаване на конфликта над три месеца да се стигне до спад в производството на пшеница, царевица и рапица. Сред най-засегнатите райони са страните от Източна Африка, страни като Судан, Сомалия и Кения, които доставят между 40 и 50 на сто от нужните им торове основно от региона на Близкия Изток.

Спад в производството на земеделски култури може да има и в страните от Източна Азия, докато въпреки че са богати, държавите от Близкия Изток внасят между 70 и 80 на сто от храните си. За последните една по- продължителна блокада на Ормуския проток би означавала бързо изчерпване на стратегическите им резерви от храни.

Не по-малка последица от конфликта може да се окаже и загубата на покупателна способност за милиони мигранти в Близкия Изток от страни като Непал, Индия и Египет където делът на доходите им в БВП възлиза на 8 на сто.