Виктор Павлов
01 Окт 2014 г.
Видяна: 6727
Отговори: 1
ТEMA

Зелени директни плащания

Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

Право на зелено директно плащане имат фермерите с право на плащане по СЕПП, които спазват доколко приложими за тях са допустимите хектари. Те са длъжни да спазват още селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната.

 


Екологично насочените площи са земя под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури. Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
Земя под угар е обработваема земя, на която не се извършва земеделско производство с цел възстановяване на земята.


Терасите са почвозащитни формирования с минимална височина 0.5 м върху наклонени земеделски площи.
Особеностите на ландшафта са:
1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с ширина до 10 м;
2. изолирани дървета с минимална ширина на короната от 4 м;
3. редица от дървета с минимална ширина на короната от 4 м. и разстояние между короните до 5 м;
4. група дървета с допиращи се корони и площ до 0.3 ха;
5. синори (полски граници) с ширина между 1 и 20 м., върху които не се извършва земеделско производство;
6. езерца, с изключение на резервоари от бетон и пластмаса, с площ до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м;
7. канали, с изключение на тези с бетонни стени и открити водни течения за целите на напояването или отводняването с ширина до 6 м.
Буферните ивици са площи с ширина включително на крайбрежната растителност от 1 м. до 10 м, разположени на или непосредствено до обработваеми земи около водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водния поток или водоема, върху които не се извършва земеделско проиводство, но може да се извършва паша или коситба, и буферната ивица е различима от съседната земеделска площ.
Ивици, допустими площи на границата между обработваеми земи и гори, са площи с ширина от 1 до 10 м., върху които не се извършва земеделско производство, но може да се извършва паша или коситба, и ивицата допустима площ е различима от съседната земеделска площ.
Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.


Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.


Кои дървесните култури с кратък цикъл на ротация могат да се използват:
1. Тополи (Populus ssp.)
? Черна топола (Populus nigra)
? Бяла топола (Populus alba)
? Трепетлика (Populus tremula)
Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
2. Върби (Salix spp.)
? Бяла върба (S. alba)
? Тритичинкова върба (S. triandra)
? Трошлива върба (S. fragilis)
? Ракита (S. purpurea)
? Ива (S. caprea)
Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
3. Черна елша (Alnus glutinosa)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
5. Полски бряст (Ulmus minor)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
6. Леска (Corylus avellana)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
7. Източен чинар (Platanus orientalis)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
8. Черница (Morus spp.)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от култури, чието засяването трябва да се извършва в периода от 1 до 30 септември в годината на кандидатстване.
Кои култури могат да се използват като междинни:
1. грах и ръж;
2. грах и тритикале;
3. грах и ечемик;
4. грах и пшеница;
5. фий и ръж;
6. фий и тритикале;
7. фий и ечемик;
8. фий и пшеница.

Като площи с междинни култури не могат да се използват зелената покривка или площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.


Междинни култури са смески от бобови култури и зимно-житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.


Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети със следните култури:
1.Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa
2.Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.
3.Боб (апсержов боб, вигна) - Vigna spp.
4. Нахут - Cicer spp.
5.Детелина - Trifolium spp.
6.Бакла - Vicia faba
7.Леща - Lens culinaris
8.Лупина - Lupinus spp.
9. Грах - Pisum spp.
10.Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba)
11.Еспарзета - Onobrychis viciifolia Scop./Onobrychis sativa?
12.Звездан –Lotus corniculatus L
13.Соя – Glycine max.
14.Бурчак - Vicia Ervilia;
15.Фъстъци – Arachis Hypogaea.
Коефициентите за преобразуване на засетите площи и тегловните коефициенти за екологично насочените площи са следните:
При угарите 1 кв.м. се равнява на 1 кв. метър тегловен коефициент като екологично насочена площ (ЕНП). Това означава, че ако имате един декар угар, тя ще се плаща като един декар екологична площ.
Един метър линеен тераса се равнява на 2 кв. метра екологично насочена площ. При живите плетове или ивици, обласли с дървета, коефициентът на преоблазуване е 1 линеен метър се равнява на 10 км. м екологична площ.


При изолираните дървета 1 дърво се равнява на 30 км. метра екоплощ, за редица дървета един линеен метър се равнява на 10 км. м ЕНП. Един линеен метър синори се равнява на 9 км. метра ЕНП.
Един квадратен метър езерце се равнява на 1 км. м ЕНП. За един линеен метър канали или открити водни течения се равнява на 6 км. м ЕНП. Един линеен метър буферна ивица е равна на 9 кв. м ЕНП.
При ивиците допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство 1 линеен метър ще се равнява на 9 кв. м ЕНП.


За площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация за 1 кв.м. се смятат 0,3 кв. метри ЕНП, което означава, че един декар ще се равнява на 300 км. м екологична площ.
При площите с междинни култури или зелено покритие за 1 кв.м.ЕНП-то ще бъде също 0,3 кв. м. При площите с азотфиксиращи култури за 1 кв.м. ЕНП ще бъде 0,7 кв. метър, или за един декар подобни площи екологично насочената площ ще се плаща за 700 кв. метра.

Характеристики

Коефициент за преобразуване

Тегловен коефициент

ЕНП

Угари (за 1 кв.м.)

1

1 кв.м.

Тераси (за 1 м.)

2

1

2 кв.м.

Елементи на ландшафта:

 

 

 

      Жив плет/ обрасла с дървесна растителност ивица (за 1 м.)

5

2

10 кв.м.

      Изолирани дървета (за 1 дърво)

20

1.5

30 кв.м.

      Редици от дървета (за 1 м.)

5

2

10 кв.м.

      Групи от дървета (за 1 кв.м.)

1.5

1.5 кв.м.

     Синори (полски граници) (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

      Езерца (за 1 кв.м.)

1.5

1.5 кв.м.

      Канали и открити водни течения (за 1 м.)

3

2

6 кв.м.

Буферни ивици (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (за 1 кв.м.)

0.3

0.3 кв.м.

Площи с междинни култури или зелено покритие (за 1 кв.м.)

0.3

0.3 кв.м.

Площи с азотфиксиращи култури (за 1 кв.м.)

0.7

0.7 кв.м.

 

Резултат от прилагането и на двата коефициента (тегловен и коефициент за преобразуване).


Виктор Павлов
10 Дкм 2014 г.

Тук има качени презентации с примери и обяснение на Директните плащания, как ще се прилагат, какви са изискванията https://nivabg.com/documents/polezni-nasoki-prezentatsii-i-rukovodstva-za-prilaganeto-na-direktnite-plashtaniya-v-perioda-2015-2020-80/