Ако се направи бегъл опит за сравнение между 2021 година с вече отминаващите 12 месеца на 2022 година, приликите за българския фермер ще са повече, отколкото разликите. Краят на пандемията с нищо не подобри бизнес климата, тъй като рано рано беше заместена от войната в Украйна. Тя на свой ред доведе до невиждани сътресения на пазарите на суровини, и особено на тези за торове и препарати чиито основни получатели са тъкмо фермерите. Това ги постави пред избор, дали да намаляват нормите на торене и и нивото на защита на растенията и в какъв порядък да изберат културите, които да отглеждат за следващата кампания, така, че да намалят още повече използването им. Сякаш войната по естествен път изпълни едно от въжделенията на бюрокрацията в Брюксел за намаляване на торовете и препаратите за растителна защита използвани от фермерите чрез практическото спиране на различни големи мощности за производството им.
Спиралата от избори във вътрешнополитически план не роди нищо друго освен кой от кой по-импотентни парламенти, в които преобладаваха политическите игри, вместо реално и обърнато към обществото законотворчество. Агробизнесът продължава да е заклещен от администрацията и силно зависим от иначе редовно получаваните субсидии. Положението на браншове като плодове и зеленчуци и животновъдство изглежда неспасяемо дори и от субсидиите. При тях оцеляването е поставено на карта а войната постави пред ликвидация и без това слабото оранжерийно производство.
Липсата на стабилна законодателна власт и управление от служебно правителство, което реално нищо не може да променя изкара неколкократно през годината различни фермерски браншове на протест. Притесненията им бяха основно свързани с готвения стратегически план, който след поправки и отговори на коментари от Брюксел все пак мина. И те се оказаха съвсем основателни, след като едва приет, по настояване на бранша се заговори за промени в него които да бъдат внесени още през януари. Все пак последният парламент успя да приеме набързо законовите промени, които да официализират прилагането на стратегическия план от новата година.
Виждайки че става все по-трудно да се оцелява в условията на непрестанни сътресения, част от бранша погледна самоинициативно към създаване на обща камара не отгоре надолу, а обратното, което е може би по-естествения, но и по-продължителен път. И тук отделните браншове бяха поставени пред избор, дали да се включат или не в тази инициатива, особено и след появата на съмнения, че е свързана с бъдещи политически проекти. А земеделците у нас винаги са повтаряли и натъртвали, че не искат да бъдат свързвани с каквито и да са политики извън тези в сектора.
Убедени сме че ако се направи анкета сред повечето фермери, дали новият стратегически план би променил нещо, отговорът ще е по-скоро отрицателен. Първо защото българското земеделие е само една бразда от играта на големите, и второ, защото се запазва същия модел на подпомагане който води само до задълбочаване на както на дисбаланса между браншовете, така и на различията между нашето и европейско земеделие. И този дисбаланс няма как да бъде спрян без мерки от страна на държавата, с които различните сектори да бъдат извадени от унизителната категория „!чувствителни“ , наложена им от политиците. Тези мерки могат да са свързани с широко популяризиране например на алтернативи на субсидирането като използването на различни финансови инструменти, като се даде възможност на самите групи и организации на производителите да създават и упавляват собствени взаимоспомагателни фондове. Представяте ли си какво му е на един производител на чушки и домати непрекъснато да му набиват в главата, колко чувствителен е секторът, как държавата нищо не прави за неговото стабилизиране?! Или на един животновъд в полупланинските райони, който не знае с какви и сколко пасища ще може да оперира през следващата година?! И държавата пак да я няма, законодателната власт пък хептем защото живеем в държава, в която политиците стават все по-късогледи и с все по-ограничен периметър на мисъл и действие- само от избор до избор, без да се създават така нужните не само за земеделието, но и за икономиката достатъчно стабилни основи, че не да се чудят дали ще оцеляват, а как да надграждат и просперират. С мислене от избори до избори обаче, това няма как да се получи.
