Неуредици между различни институции пречат на горските служители да разгърнат по-мащабни дейности по възстановяване на крайбрежните гори
Всяка година в началото на април с умиление се сещаме не само за прекрасната българска песен Хубава си моя горо, но и за съдбините на българската гора. Поводът разбира се е седмицата на гората, отбелязвана винаги с най-различни инициативи, вплели усилията както на хората грижещи се за горите, така и на представители на различни местни общности и екологични и природозащитни организации. Такъв повод беше и днешното отбелязване в пловдивското село Маноле на десетата година от реализирането на успешен проект за възстановяване на крайбрежни гори край две от големите български реки Марица и Дунав.
Прекрасен повод да се напомни, как с усилията на различни заинтересовани страни може да се постигне нещо хубаво за горите. Местните общности се включват в подобни инициативи с огромно желание и ентусиазъм. Средства се намират благодарение и на европейски програми като Life, даващи възможности за реализиране на добри проекти свързани с намирането на повече баланс между човека и природата.
Реализирането на подобни проекти обаче е само „песъчинка в морето“ от мерки и дейности които изискват не кампанийно отношение, а систематична работа по опазване и оздравяване на горите ни. Не на последно място горите се създават не само за да им се радваме от естетична гледна точка, а те имат десетки други функции освен в качеството си на „бели дробове“ ма планетата ни, и за опазване на земеделските площи и урбанизирани територии от различни деструктивни процеси вследствие на ветрова и водна ерозия. Подобна роля трябва да играят и крайбрежните гори.
Тяхното възстановяване обаче е дълъг процес изискващ усилията не само на горските служители, но и на други свързани с дейността им институции. Оказва се обаче, спънки от различно естество пречат за разгръщането на по-мащабни действия за възстановяването на тези гори. Къде по-малко, къде повече си го признаха днес и самите горски служители.
Тези неуредици засягат например вида на собствеността на териториите върху които са разположени крайречните гори- някои са общински, други са горски, трети са собственост на напоителните системи, а има и частни. Освен това за тяхното изграждане и поддържане като естествени пазители от водна ерозия и наводнения от съществено значение е и строгия контрол по извършване на добив на инертни материали от многобройните компании, получили концесии за извършване на подобна дейност. Самите горски служители признаха, че в битката срещу строителната мафия те са в ролята на Давид срещу Голиат, а контролът от страна на отговорните за целта районни инспекции на околната среда по отношение на това какви количества инертни материали се добиват е меко казано пожелателен.
Най-голямата им грижа за опазване на крайбрежните гори е именно тази, защото неконтролируемото добиване на инертни материали води до нарушаване на коритата на реките и до разрушаване и свличане на бреговете.
Във времената на климатични промени в които живеем избуява още един проблем- напояването. Да, оказва се, че заради глобалното затопляне и в горите вече ще трябва да се прилага капково напояване за да се отглеждат различни видове дървета като тополи, дъб, ясен , елша и прочие. Тук изниква още една трудност, позната досега само на земеделските производители- възможността за извършване на сондажи в случая на речните диги или близост до тях. Не е тайна, че процедурата по издаване на разрешителни за избиване на сондаж е тромава и неработеща, а като към нея се прибави и феодалното управление в някои басейнови дирекции- мисията изглежда невъзможна.
Всичко изброено дотук идва само да покаже, че проблемите пред възстановяване и опазване на българската гора са много по значими отколкото си мислим. Те обаче остават видими само за онази част от обществото и институциите, които действително милеят за съдбата им. За съхраняването на гората ни обаче е нужна систематична работа и низ от мерки, а не да се сещаме за хубавата ни гора единствено и само веднъж в годината -в началото на април. Да припяваме на Хубава си моя горо и да очакваме, че тя винаги ще се разхубавява сама. Защото за да я запазим такава хубава каквато ни се иска трябват усилията на всички ни.
