петък, февруари 23, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Гроздопроизводителите: България е море от изоставени лозя

Exif_JPEG_420

Липсата на политика на земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се, заявиха от сектора

„С липсата на политика за нашия сектор, земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се. В писмо с отправени от нас въпроси засегнахме доста болезнени теми като стратегическия план, технологичните карти и липсата на яснота около разпределението на средствата по кризисните мерки но до момента нямаме отговор“, зяви на пресконференция днес Атанас Василев председател на Националното сдружение на българските лозари.

Представители на бранша отново застанаха пред медиите с проблемите си поради липсата на диалог с министерството, което от есента на миналата година когато от организацията на лозарите организираха протест пред земеделското министерство не са изпълнили нито едно от дадените обещания. Още тогава служебният министър обеща, до март месец тази година да бъде изготвен електронен регистър на гроздопроизводителите, който все още не е готов.

Що се отнася до изготвените технологични карти, според Василев те се доближават до реалностите, въпреки че се оказва че не са приложими във всички климатични области на страната. „В тях ние видяхме едно много важно за нас обстоятелство- изключителен дисбаланс между приходи и разходи. Нашата култура е единствената при която се наблюдава диспропорция между приходи и разходи от над 100%“, заяви още Василев. Според неокончателния вариант на изготвените технологични карти при разходи от 1500 лева на декар през миналата година приходите са средно по 700 лева на декар.

От бранша упрекнаха министерството за липсата на всякаква реакция въпреки включването им в редица работни групи и срещи, и въпреки организираните протести. Според разчетите те пак остават секторът с най-малка подкрепа от 40 лева на декар. Производителите на грозде недоумяват и защо въпреки усилията им не са включени и за подпомагане по мярката за зимите пръскания, по която все пак биха могли да получат някаква минимална помощ за препарати. В тази връзка усилията им да определят списъка с препарати за които да получават подкрепа за зимни пръскания са останали безрезултатни заради нежеланието на БАБХ да се включи в работната група.

Сред неизпълнените обещания от страна на агроминистерството е било и това,лозарите да имат възможност даз закупуват техника при поемане на 50% от разходите. Оказва се, че възможност за закупуване на техника е предвидена, но само за групи и организации на производители, което тях не ги устройва.

„Еко схемите също за нас са изготвени необосновано, защото не виждаме по коя може да кандидатстваме. Няма смисъл например да се включим по схема за поддържане на тревостой, по която да инвестираме по 200-300 лева на декар, а после да получим по 20 лева“, допълни един от участвалите гроздопроизводители. Те попитаха още министерството, защо е нужно да затревяват междуредията с култури чиято синергия с лозите не е доказана, и те всъщност могат да доведат до намаляване на добивите, качеството на суровината и влагозапасяемостта на почвите.

Сред парадоксите свързани с новите технологични карти е и този, че вместо да са съобразени с разпределението на средствата по кризисните мерки, от земеделското министерство предварително са им заявили, кой колко ще взема. „Представяйки ни технологичните карти, те ни казват че например за розите ще дават по 80 лева на хектар, за тютюна 550 лева, за нас 400 лева, а за картофите 2000 лева“ уточнява Василев.

Ситуацията в сектора беше обобщена от един от гроздопроизводителите така: „Много от колегите ни загубиха битката за оцеляване и си изоставиха лозята, продадоха си техниката и в момента търсят възможности и средства да си изкореняват лозовите масиви. България е море от изоставени лозя.“ За пример беше посочен регионът на Свиленград , където само през миналата година са били изоставени близо 3500 декара лози. Подобна е ситуацията и при производителите на десертно грозде. Друг проблем очертан от лозарите е законовото изискване в българското вино и винени продукти да може да се съдържа само до 20% грозде, произведено у нас.