Въпреки получените милиони, големите пак заламтяха за пари
Днес представителите на т.нар. водещи животновъдни браншове обявиха, че пак готвят протести, недоволни че се появи един министър, който не им ходи по гайдата, и ясно заявява неколкократно че парите по de minimis трябва да отидат за най-малките. Когато става дума за пари недоволни никога не липсват. Излязоха за пореден път да обясняват че са в криза. Представяте ли си ако големите преработватели с по 2 хил. животни са зле, какво да кажат онези-малките с по стотина животни, за които пак няма да остане нищо, ако големите прилапат поредната порция от 42 млн. лева държавни помощи?!
Това важи между другото и за така наречената в общественото пространство украинска помощ, за която пак онези големите дето държат и пазара, и схемите в училищата, искат да паднат таваните. Нещо което меко казано е предизвикало учудване у администрацията в Брюксел, защото единствено България е поискала нещо, което го няма в регламента.
И днес земеделският министър Кирил Вътев заяви, че не могат да се намерят допирни точки с хора, които не разбират. Освен това той припомни болната тема, че обвързаното производство е обвързано с норми, от по 4 тона мляко за крава, 3,6 тона мляко на юница или 40 агнета на 100 овце, на които в Европа може само да ни се смеят. Увеличаването на нормите само с 10-15% също е предизвикало вой до небесата сред големите. Защото те не искат да произвеждат много, но пък искат да получават всичко.
И ако сме на мястото на онези малките фермери с по стотина крави, логично бихме си задали въпроса, е щом като големите, които са монополисти на пазара не могат да се нагодят към новите реалности, а искат нещата да си текат по старому, какво да правим ние. Нещо повече, явяването на все едни и същи лица пред камерите и микрофоните и то в в моменти, когато управлението на страната вместо да върви напред към европейските ценности, включително и в земеделието, се клати от задкулисните играчи, дали не са инсталирани от същите тези играчи за да се борят за опазване на статуквото на субсиедивъдите, а не да се въведе по-голяма справедливост при разпределение на средствата. А това означава най-много да получат най-малките, които имат нужда в условията на икономическа несигурност, за да си повишат своята жизнеспособност. Те обаче рядко намират пътя пред камери и микрофони, и не за да искат пари като големите, а за да искат еднакви правила и възможности за развитие. Защото те са свикнали да балансират и сами да търсят спасение. Големите обаче винаги чакат някой да ги спасява. Ако не се появи поредният им месия било от Банкя, било от сараите са готови на хайка… но не за вълци, а за субсидии.
