Поради по-късното си развитие семковите плодове са изложени на по-малки щети от късните мразове
Методи за справяне с късните пролетни мразове представи доц. Д-р Симеон Крумов от ИЗК Кюстендил, информират от ССА.
Какво представляват мразовете
За мраз се приема моментът, в който минималната температура на въздуха, измерена в метеорологична клетка, е равна или по-ниска от 0°С при положителна средно-денонощна температура на въздуха. Повреди по овощните дървета и лозята причиняват ниските отрицателни температури на въздуха, които настъпват в началото на пролетта, растенията са излезли от състояние на дълбок покой. Видовете и сортовете проявяват различна степен на устойчивост. Семковите овощни видове (ябълки, круши, дюли) се развиват по-бавно и съответно рискът от щети вследствие на измръзване е по-малък отколкото при костилковите овощни видове (праскова, кайсия, слива, череша и вишна.
Мразовете се подразделят на адвективни и радиационни: Адвективни – Придвижване на студени въздушни маси на значителни разстояния. Измества се наличния дотогава по-топъл въздух. Не се наблюдава инверсия, а въздушната влажност е ниска. Температурите се понижават от -3 до -7ºС. Почти няма противодействие.
Радиационни – Те са резултат от отделяне на топлина от почвата и растенията, вследствие на което се понижава температурата на приземния въздушен слой. По-топлият въздух се издига нагоре над земната повърхност. Наблюдава се явлението температурна инверсия. Борбата се води чрез мероприятия за намаляване на лъчеизпускане и повишаване на температурата.
Независимо от вида отворените цветове и завръзите са много по-чувствителни към мразове от цветните бутони. Във фаза цветен бутон с показване на боята на венчелистчетата черешата заема трето място по устойчивост след ябълката и прасковата. Най-чувствителни са плодниците и младите завръзи. По-устойчиви са тичинковите торбички и венчелистчетата.
Характеристиката на късните пролетни мразове в района на Кюстендил, показва, че е възможно да се случват мразове в момент, когато лозите и овощните култури са влезли в усилена вегетация.
Защитни дейности
Зашитните дейности се делят на пасивни и активни.
Пасивни (дейности преди поява на мраз) – Правилен избор на място (най-добрата защита), правилен избор на видове (райониране) и сортове с късно развитие (много добра защита), поддръжка на терена (намаляване на повърхността отдаваща топлина, повишаване на температурата с 2ºC до 5ºC), повишаване на почвена влажност (пречи на лъчеизпускането, повишаване на температурата с 2-3ºC.
Активни – Надкоронно дъждуване (освобождаване на скритата топлина при заледяването на водата). Ефикасен метод при температури до -6ºC,-7ºC, при вятър над 4-4,5 m/sec ефикасността намалява с 65-70%. Перки против слана, машини за вятър (Ефикасен метод, размесване на по-топлия въздух намиращ се високо със студения приземен въздух). Най-ефективни са когато инверсионният слой е на 5 до 25 m над зоната на култивираната площ.
Печки на твърдо гориво, газови горелки, свещи и др. (директно нагряване). Висока ефикасност при 30 бр./дка. Задимяване (най-ефикасен при температури до -1,5ºC при 20 купчини на дка.). Забавяне на цъфтежа чрез дъждуване и пръскания с вар, както и химични третирания с ретарданти и някои гиберилинови киселини, забавящи развитието на пъпките.
