Проект демонстрира успешни практики за подобряване на биоразнообразието на почвите и намаляване на вложените разходи в картофопроизводството в Испания. За него разказва публикация на EIP Agri.
Проблем с липсата на разнообразие от микроорганизми изпитват особено фермерите от югоизточните части на Испания заради това че в дълги периоди в миналото там се е развивало индустриално земеделие. Ето защо проектът SoildiverAgro реализиран по програма „Хоризонт 2020“ си поставя за цел да тества в практиката устойчиви решения за подобряване на биоразнообразието в почвите и намаляване на разходите на фермерите. Той включва както практики свързани с производството на картофи, така и такива свързани с продажбата на продукти на базата на микроорганизми с цел намаляване на болестите пренасяни от почвата на картофите и увеличаване на наличните хранителни вещества.
Проектът SoildiverAgro има за цел да разработи практики за устойчиво управление на почвите, които могат да се използват в цяла Европа. 15 казуса се фокусират върху някои от най-важните земеделски култури. Един от тях се фокусира върху картофите отглеждани по конвенционален път. Заедно с ориза и пшеницата, картофите са сред най-консумираните храни в света. Производството на картофи в Испания се е увеличило през последните години, но е изправено пред предизвикателства, свързани с болести, присъстващи в нея , и непрекъснатата необходимост от прилагане на външни ресурси, за да се гарантира добив и качество.
„Искаме да въведем устойчиви техники за управление, които увеличават наличността на хранителните вещества в почвата и капацитета за задържане на вода в почвата, с цел намаляване на появата на болести и вредители, пренасяни от почвата. В същото време това ще намали въздействието върху околната среда и разходите за вложени средства и ще подобри качеството на реколтата от картофи“, казва Ирен Олио, една от участничките в проекта.
За тази цел Техническият университет в Картахена прилага набор от техники за управление, които се прилагат в експериментална ферма и ще бъдат наблюдавани и анализирани в продължение на 3 години. Фермери от района се включват, за да съветват изследователите от университета относно експериментите.
Картофите са засадени през декември 2020 г., а опитите ще продължат до 2023 г. „Културите се отглеждат при конвенционалните условия на земеделие, характерни за нашия регион, което означава оран, първоначално торене (овчи тор), фертигация, прилагане на пестициди и използване на мерки за контрол на плевелите.“ Има 4 парцела и във всеки от тях се прилагат различни техники за управление. Първото е стандартно приложение за торене за площта, второто е намаление с 30% от това стандартно торене, третото също има намаление от 30% торене плюс прилагането на два търговски продукта, базирани на използването на полезни микроорганизми“, разказва Ирен.
Бактериите и микоризите, насърчаващи растежа на растенията, са микроорганизми, които могат да поддържат растенията по много начини: чрез фиксиране на атмосферния азот, разтваряне на минерали като фосфор и калий, регулиране на хранителния баланс, подобряване на растежа, защита срещу ефектите на фитопатогени. Поради това те могат да се използват вместо химически торове и пестициди.
За всяка реколта картофите ще бъдат анализирани по отношение на добив, качество на клубените (твърдост, плътност, съдържание на нишесте, тегло и размер) и заболеваемост от вредители и болести. Данните се анализират и сравняват и ще се правят заключения за оптималните практики. Първите данни са били анализирани през юни 2021 г., предварителните резултати показват, че намаляването на торенето не е повлияло на реколтата или други качествени параметри, а при двете третирания с прилагане на микроорганизма се наблюдава намаляване на вредителите и болестите.
„Все още имаме много данни за анализ за втората и третата година от циклите на реколтата“, заключава Ирен.
Това един от 15-те казуса в проекта SoildiverAgro. Казусите са разпространени в цяла Европа и работят по различни селскостопански сектори и проблеми. Всички казуси ще споделят и сравняват резултатите, за да създадат пълен набор от практики за управление и системи за отглеждане на култури, които подобряват генетичното и функционалното биоразнообразие на почвата, за да се намали използването на външни ресурси, като същевременно се повишава производството и качеството на културите, предоставянето на екосистемни услуги и се допринася за повишаване на стабилността и устойчивостта на европейското земеделие.
