вторник, септември 21, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Как научната общност и браншът мотивират отделянето на автохтонните породи говеда в отделна схема по обвързаната подкрепа?!

Подпомагането на тези породи в бъдеще може да допринесе за производството на специфични месни и млечни продукти, които да повишат устойчивостта им – счита проф. Васил Николов

Mинистърът на земеделието и храните проф. Иван Станков присъства на среща с животновъдиMинистърът на земеделието и храните проф. Иван Станков присъства на среща с животновъди

Една от разгледаните по време на 11-тото заседание на тематичната работна група нови проектоинтервенции беше тази за отделяне на автохтонните породи животни в отделна самостоятелна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа. В предходна публикация посветена на работата на тематичната работна група по изготвян то на стратегическия план за новия програмен период вече споменахме, че стенографските записи, единственият източник на информация за това, какво се прави там се публикуват с огромно закъснение. За сега няма да се спираме на обсъжданията на интервенциите за преразпределителни плащания, млади и дребни фермери, не че не са важни разбира се, но там дискусията е още на ниво предварителни разчети без ясни параметри на бюджети, предложения за и против тавани, за увеличаване или намаляване на минималния обем на обработваемата земеделска земя в дадено стопанство и други.

Ще се спрем на новата схема за обвързано подпомагане на животните от автохтонни породи, защото въвеждането и е доста добре мотивирано от представителите на науката, и тя интересува не по-малко земеделските производители От стенограмите от проведеното на 5 февруари тази година заседание разбираме, че бранш и наука още през миналия програмен период на ПРСР са настоявали за отделянето на животните от автохтонните породи в отделна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа.

Предложеният вариант на бъдещата схема към момента покрива само автохтонните породи говеда, а Аделина Стоянова от МЗХГ мотивира това с получени становища от учени като проф. Васил Николовдоц. Янко Горинов председател на Асоциацията за развъждане на местни породи говеда и на Националния говедовъден съюз в България, и главен асистент доктор Иван Механджийски, председател на развъдната асоциация на българските породи говеда „Родопско късорого”, „Българско Родопско” и „Искърско говедо”.

Основният мотив за отделянето на автохтонните породи е повишаване на конкурентноспособността им

„В това си становище представителите на тези асоциации и господин Николов правят една доста широка ретроспекция на значението на автохтонните породи и начина на прилагането на финансовите инструменти за подкрепа към тях. Предложението на асоциациите е подкрепено от професор Николов и за обособяване на отделна схема за подпомагане на автохтонните породи говеда в България, при която схема всички автохтонни породи говеда, които до момента бяха подпомагани по схемите за обвързана подкрепа в млечно и месодайно говедовъдство да са извадени в отделна самостоятелна схема“, каза Стоянова.

Тя припомни, че към момента автохтонните породи говеда се подпомагат и по двете схеми- за директните плащания и за селските райони. Според нея целта на изваждането им в отделна схема за подпомагане е да се повиши тяхната конкурентноспособност. „Ние сме абсолютно наясно, че от тази категория животни не можем да очакваме да са абсолютно конкурентоспособни както по отношение на добивите на мляко, така и по отношение на приплодите, но пък от друга страна имаме ясно описание и индикации, че тези животни са част от националния генофонд и представляват наистина едни застрашени ценни породи, поради което тези животни продължават да получават подкрепа в рамките на втори стълб“, добави тя.

В хода на дискусиите Янка Попова попита защо няма въведено изискване за горна граница за възрастта на животните и защо не се изисква допустимите за подпомагане животни да имат най-малко 0,7раждания на допустимо животно за период 1 октомври-30 септември. От своя страна Бойко Синапов попита дали е възможно да се обхванат всички автохтонни породи дребни и едри преживни животни?

По време на дискусията проф. Васил Николов мотивира предложението за отделянето на автохтонните породи в нова схема така: „ Що се отнася до тази подкрепа, вие сте абсолютно права, че тук не говорим за количество на продукцията, но ние говорим за качество на продукцията. Аз съм абсолютно убеден, че по-нататък с тази подкрепа ние при автохтонните породи можем да разработим специфични продукти, които наистина да излязат на пазара, това да са породо защитени, географско защитени продукти, с които да се стабилизира популациите на тези породи.

Що се отнася до възрастта, тъй като ние следим състоянието на тези породи и аз ще ви кажа. При автохтонни породи селекция не се води, като основните контролирани признаци това са пожизнено използване. Целта е, максимално да се запази пожизненото използване, адаптивната способност към регионите и плодовитостта. Друго няма като контролиран признак. И аз не знам дори и при другите, тези капани не искам да навлизат.

Разберете, че пожизненото използване, в момента въобще в Европа дори и в млечното говедовъдството целта е не десет хиляди литра от крава, а сто хиляди литра от крава, тоест десет години по десет хиляди литра. И във всички селекционни програми индекси и т.н., които анализираме постоянно, пожизненото използване, продължителност на използване заема много висок относителен дял. Ако ние поставим граница, това моментално означава, че ние водим селекция.. И аз ще ви кажа, в момента от 6000 животни, които са в „Родопско късорого говедо”, 20-годишни са 15 животни, 19-годишни са 11 животни. Ние няма да решим проблема, но аз ви моля да не слагаме тази граница или ако я сложим, тя да бъде на това ниво, което към момента ние се ориентираме ветеринарната система е 20 години, но няма да бъдем разбрани. Ние сме карали в Германия на изложение животни, които немските специалисти не можаха да разберат на колко години са. Затова искам да подкрепите тази схема така както сме я представили, аз мисля, че сме я мотивирали.“ Според него в аграрното ведомство има достатъчно експерти, които могат така да разработят схемата, че тя да обхване всички автохтонни породи едри и дребни преживни животни. От думите на проф. Николов става още ясно, че се предлага за говедата от автохтонни породи се предлага 70% плодовитост, защото в първия предложен вариант изискването е било за 100% плодовитост, „Няма порода в света в момента, която има сто процента плодовитост. Плодовитостта е между 65 и 85 %, 85 и това, което е 0.7 означава, че искаме 70 телета от 100 крави, или 7 телета от 10 крави“, аргументира се проф. Николов.

Мария Степанчева също подкрепи научните доводи като заяви:“Всички знаем, че при високо продуктивните ферми животните, които са с много висока млечност се заплождат много по-късно, сервиз периода при тях е много голям, достига до 120 дни. Няма как да се получи приплод, защото всички знаем, че там изключително много пречи доминантата на млечността. Затова трябва да се имат предвид тези неща и не може да се иска такава голяма плодовитост. Също така е и при автохтонните породи, особено ако кажа за биволите, макар че ние сме с отделен бюджет и нас не ни касае, но там като се има предвид,че първото отелване е на 36, заплождането е на 24 – 25 месеца, те сезонно се заплождат животните, носят десет месеца и половина, на всички е ясно, че не може да се получава едно малаче в година, а това е или две отелвания има на три години или на две години – едно.“

„, Ние сме точно тези, които бяха 2012 година на Международното изложение в Хановер с тези редки автохтонни породи говеда и едната крава най-възрастната, която заведохме там беше на 27 години…. тези крави наистина са ценни с това, че могат да раждат и са плодовити до много висока възраст. Това, го няма при нито една друга порода и през далечната 1998 година, когато по една българо-швейцарска програма заедно с холандски партньори дойде Фоку Ерхард и видя в Източни Родопи, родопско късорого говедо, което беше на 29 години и не само едно и две такива животни, видяха и изнамериха в продължение на няколко години и издирваха такива животни и те казаха, че най-ценното на тази порода е именно дълголетието. И някой ден тези животни ще бъдат използвани именно този генетичен материал на дълголетието, ще бъде използван когато тези черношарени породи, които днес живеят, шест, седем и осем години максимум и нямат продължителност на живот, е редките породи, каквито са българско сиво говедо и родопско късорого говедо техните най-добри майчини качества започват може би над десетата година. До двадесет и няколко години те са изключително репродуктивни. Ето това е ценното на тези породи и в продължение на десет години този българо-швейцарски проект работеше в Източни Родопи и се създаде едно поголовие от над 200 – 250 животни, които се съхраняваха точно заради този генофонд“, заяви и Благовеста Василиева.

Ареалът на разпространение на автохтонните породи животни да влезе в схемата за подпомагане

Според проф. Елена Тодоровска запазването на автохтонните породи животни също може да позволи да се създадат продукти със защитени наименования които ще могат да се лансират не само у нас, но и в ЕС. Симеон Караколев предложи в схемата за обвързаната подкрепа на автохтонните породи да влезе и техният ареал на разпространение. „ И аз също искам да се подпомагат автохтонните породи, да се запазват, ако искате дори и да се развиват, но в естественият им ареал на разпространение. Не можем да говорим за родопско говедо във Велико Търново или в Добрич“, каза Караколев.

„Въпроса за ареалите на разпространение е един въпрос, който винаги съм поставял и той е бил винаги обект на дискусия и наистина считам, че автохтонните породи трябва да се подпомагат в основните им ареали на разпространение.
Единственото, което може да се допусне като изключение и трябва да залегне твърде в развъдните програми това са отделни единични стада, единични, които да са извън тези основни ареали с цел осигуряване на биосигурност, защото недай Боже, ако някъде ние отглеждаме например родопско късорого само в Източни Родопи и недай Боже както там възникна шап знаете преди години, или син език, или каквото и да е, ние ще унищожим породата.
И за това, че трябва да има например едно стадо във Велико Търново да го има, но то трябва да бъде едно или някъде на други места.
Масовото отглеждане на автохтонни породи ареала подкрепям това, което каза господин Караколев, защото всички програми, поне аз доколкото си спомням бяха за инсито съхраняване, което означава в собствения ареал. Другото е екссито, означава зоологически градини, резервати и т.н. Така, че тук може да се помисли като се сложи например някаква определена граница, в която основната популация да бъде в собствения ареал, да кажем в рамките на 90 % или 80 %, не мога да кажа в момента, но наистина това е пътят, това е така“, коментира по темата проф. Николов.

Силвия Василева от дирекция „Животновъдство“ потвърди, че няма заложено изискване за възраст на животните от автохтонните породи, и че са се съобразили с позицията на научните среди. :Ние сме сложили и сме се съобразили абсолютно с предложението на научния колектив, който е поставил това искане, като всъщност не сме се съобразили точно с възрастта, защото там пишеше доколкото аз помня проф. Николов, да се приложи настоящото статукво, тоест онзи критерий, който е въведен в системата ВЕТИС за 20 годишни животни. Сложили сме обаче една минимална възраст, както за всички останали едри преживни животни над 22 месеца, мисля че тук няма никакво разминаване и нарушение и онова, което бих казала по отношение на ареала. Да знаем, че това ни е проблем, винаги сме говорили за този ареал още от времето прав е проф. Николов когато беше изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, даже и когато правеха методологията във връзка с актуализирането на бройките на застрашените от изчезване породи,“, каза Василева. Според нея ако се въведе критерий за ареал на разпространение, това би било доста трудно за контролиране най-вече от страна на ДФЗ. Относно ражданията тя поясни, че не става дума за плодовитост е записано само изискването да има раждане в годината на подпомагане с презумцията, че множество проверки извършени от агенцията по храните и фонд „Земеделие“ не са доказали раждане, въпреки че е имало реализация.

По отношение на евентуалната дискриминация на месодайните породи говеда и и упреците че се въвеждат двойни стандарти за говедата от месното и млечното направление , за която говори Надежда Рангелова, проф. Васил Николов заяви: „Не става въпрос за дискриминация уважаема колежке, а става въпрос за елементарна логика на развъдната дейност.
Възрастта определя т.нар. генерационен интервал, а този генерационен интервал, презумпцията, която е за комерсиалните породи, тъй като във формулата за определяна на ефекта от селекцията, а във Вашите схеми е заложено увеличаване на, тоест води се селекция за, във формулата за генетичния прогрес възрастта генерационния интервал стои в знаменател, тоест колкото е по-продължително използването на животните, толкова е по-нисък ефекта от селекцията. И това беше презумпцията и мотива, чрез намаляване на продължителността на използване да се съкрати генерационния интервал, с който да се увеличи ефекта от селекцията. При автохтонните породи селекция не се води. Там тези признаци се наблюдават и в нашите програми, не знам как е заложено при вас, но ние без да водим селекция оставяме бичета само от майки, които вече са преценени на седма, осма лактация и госпожа Благовеста Василиева много добре ви каза, това са хората, които отглеждат тези породи. Казаха ви, че няма човек, който да остави животно, ако няма ефект и няма смисъл да го отглежда.

Ние сме говорили с фермери, оставете това животно то е типично, това са най-типичните ни животни в момента тези с високата възраст и не искаме да се лишаваме от тях. Благовеста Василиева много добре мотивира за какво могат да се използват и проф. Тодоровска също, така че няма връзка, няма дискриминация. Това са просто абсолютно различни насоки на развъдна дейност.“