Новата финансова рамка може да доведе до дълбока регионализация на Европа
Бюджетът на ЕС за периода от 2028 до 2034 година няма да е същият. Общата селскостопанска политика също ще претърпи коренна промяна. Причината за това са предложенията за радикални промени в многогодишната финансова рамка на ЕС и разбира се промяната на основните приоритети, към които ще потекат милиардите евро. Тези предложения, които за сега е неясно в какъв вид ще бъдат приети поради голямата съпротива както на отделни лобита, така и на цели правителства обаче рискуват да направят селските региони в Европа още по-изостанали, отколкото са сега, пише в анализ arc2020.eu.
В него се припомня за направеното през лятото предложение на ЕК за промени в бюджета на ЕС за следващия седемгодишен период, които ще определят развитието както на земеделието и отделните стопанства, така и на агрохранителната верига за следващите десет години.
Земетресение вместо плавен преход
Обикновено Общата селскостопанска политика (ОСП) се реформира на всеки седем години, но това преустройство се представя като балансиращ акт: по-малко бюрокрация, повече гъвкавост за фермерите и все още устойчивост.
„В действителност предложението се стовари по-скоро като земетресение, отколкото като реформа; обединяване на фондове за финансиране в областта на селското стопанство, сближаването, миграцията и инфраструктурата в единна, централизирана структура“, пише в анализа.
Централизацията на фондовете ще овласти страните членки да прехвърлят средства по тяхна преценка
Тази структура на единния фонд, твърди ЕК, ще създаде „по-проста и по-гъвкава политическа рамка, която засилва синергиите и допълването между секторите“, рационализирайки административните процедури. Но най-важното е, че това означава също, че държавите членки ще имат пълна власт върху прехвърлянето на средства, когато сметнат за добре, и насочването на това финансиране.
Както се изрази един служител на ЕС, добре запознат с политиката за селските райони (който говори при условие за анонимност), новото предложение на Комисията представлява „нова сделка“ между ЕС и държавите членки, затваряйки главата от визията от ерата на Маастрихт за „Европа на регионите“ и многостепенно управление.
Съгласно предложението на Комисията, Брюксел ще преговаря директно с националните столици, оставяйки ги да решават как да тълкуват и управляват средствата от ЕС. „Това е ясна промяна на фокуса“, каза служителят, добавяйки, че това измества отношенията от „региони, преговарящи очи в очи с Брюксел, към такива за спазване на правилата“.
За политическия анализатор Томас Шваб това е свързано с много по-голям риск. „Губим европейското измерение. В дългосрочен план това повдига въпроса: какво представлява ЕС, освен преразпределянето на пари? Ако не можете да отговорите на това, имате сериозен проблем да оправдаете европейския проект изобщо. Това е делегиране на политика и правомощия на ниво държави членки“, каза той.
Експериментът по време на ковид пандемията
Това не е първият опит на Брюксел за подобно радикално преструктуриране. Серафин Пазос Видал, старши експерт по развитие на селските райони и териториите в AEIDL, прави паралели с Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС от ерата на COVID, който предлага „възможност за провеждане на реален експеримент“.
Този механизъм предаде контрола върху разходите на държавите членки, с различни резултати. „Зависи от правителството на момента“, отбеляза Пазос Видал. „Някои страни, като Испания, са по-териториализирани. Други, като Германия, са много по-малко.“ Резултатът? Разпокъсана Европа, където регионалните гласове се чуват – или игнорират – в зависимост от вътрешната политика.
Според него в бъдеще в резултат на това, че отделните страни ще получат гполеми правомощия да разпределят парите както искат, може да доведе до отслабване на взаимовръзката между различните източници на финансиране в селските райони.
Реалността може да изглежда съвсем различна от плановете за по-голяма интеграция, тъй като разпределението на финансовите потоци ще зависи от вътрешната политика във всяка една отделна страна членка на ЕС.
За Шваб това повдига по-дълбоки въпроси за демокрацията, посочвайки, че отваря вратата за по-съмнителни сделки и измами.
Шваб не е единственият, който задава въпроси: Хенрик Маас от AbL каза пред ARC2020: „Все още има много неясни отговорности, кой ще отговаря за плана като цяло и каква е ролята на селскостопанските политици в крайна сметка?“ Той смята, че може би навлизаме в надпревара към дъното, когато става въпрос за селските райони и околната среда, тъй като това ново предложение „вече няма минимален бюджет за екологични аспекти или за развитие на селските райони. Има само „възможности“.“
Според Томас Шваб настоящото предложение на ЕК за многогодишната финансова рамка на ЕС отразява намаляване на значението на селските региони при което въпреки основната роля на земеделието, сближаването между селските и градските региони остава далеч от реалното. Критиците на предложението на ЕК за новия бюджет предупреждават, че изоставянето на селските региони за сметка на индустриалните политики, които могат да стимулират развитието на градовете ще доведат до източване на потенциала на селските региони . Всичко това идва във времена на нарастващ евроскептицизъм и противопоставяне между градските и селски региони на Европа.
