Ако се учудвате, как в Швейцария защитават местните производители на плодове и зеленчуци от евтиния внос особено в активния сезон на потребление на регионални и сезонни плодове и зеленчуци, отговорът на този въпрос дава специализираният портал topagrar.com- чрез високи мита. По-високи мита се налагат особено в периодите от годината , когато е възможно потребление на сезонни и регионални плодове и зеленчуци. По този начин се възпира вносът им от други страни. Икономическата година касаеща производството на плодове и зеленчуци в Швейцария се разделя на два периода. В периода на производство и прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци, вносът е възможен само до определени квоти за покриване на вътрешното потребление при по-високо търсене или при високи вносни мита.
В периода в който фермерите не произвеждат плодове и зеленчуци, вносът им в страната е неограничен и при нормални мита. Както съобщава швейцарското издание „Нойе Цюрихерцайтунг“ обаче, се предвижда още по-голяма подкрепа за производителите, като в края на миналата година съветът на кантон Берн одобри предложение на местния политик Вернер Залцман за разширяване периода на защита от внос специално на 20 сорта плодове и зеленчуци. Политикът мотивира предложението си както с технологичния напредък в последните години така и с климатичните промени и удължените периоди за производство . Сред другите причини за предложението е изхвърлянето на швейцарски плодове и зеленчуци, като изданието припомня за случай от 2021 година, когато на боклука са отишли десетки тонове домати, защото са били произведени преди влизане в сила на ограниченията за внос на плодове и зеленчуци като вместо това в супермаркетите са се продавали по-евтини вносни домати, предпочитани от местните потребители.
За сега решаването на въпроса дали ще се удължат сроковете на действие на високите мита и режимът на квоти за внос на чужда продукция стои без отговор, заради това че съветът на конфедерацията за сега е против удължаване на тези срокове, като би искал проблемът с изхвърляне на земеделска продукция да намери друго решение.
Въвеждането на по-високи вносни мита не се оказва особен проблем за френските и германски производители на плодове и зеленчуци, чиито стопанства се намират в пограничните зони на разстояния между 10 и 20 километра от границата. В така наречения от медиите „зеленчуков спор“според ДПА се достигнало в крайна сметка до обединение на позициите, като на стопанства находящи се в близост до границите било разрешено да продължат да внасят продукцията си без да плащат мита.
