понеделник, септември 20, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Какво ги чака фермерите- опростяване или усложняване на ОСП?

Залагат до 40 индикатора по интервенцията, която ще замени СЕПП

Интервенции вместо мерки. Таргет групи вместо фермери. Сложни междуинтервенционни връзки. Всичко това показва, че администрацията вместо да улесни живота на онези, към които ще са насочени новите мерки по ОСП, се опитва да усложнява и своя живот, чудейки се защо като може да е просто, трябва да е сложно. В този смисъл ти идва да се запиташ , дали се готви едно опростяване на ОСП в нейния български вариант, или нейното още по-голямо усложняване. При все това от администрацията признаха, че Брюксел е дал указания да не се правят прекалено големи интервенции. Явно обаче дадената на отделните страни членки по-голяма гъвкавост ги е сблъскало със непреодолими за сега трудности, свързани със „сложността на разчитане на таргета , един и същи показател и резултат по отделни цели и множеството сложни връзки“ между отделните цели. Вътрешни до сега компоненти по ОСП, които явно до сега са се правили на общоевропейско ниво. Сега обаче всяка страна ще трябва сама да ги изгради съобразно спецификите и развитието на земеделския сектор на регионално ниво.

По време на осмото заседание на тематичната група например беше представена интервенционната стратегия на стратегическия план. Един документ от 61 страници, който едва ли и най-запалените бенефициери биха издържали да прочетат, в който се работи по цели 68 индикатора, 40 от които ще са за най-апетитното парче от финансовата баница-СЕПП.

По интервенционната стратегия се работи като по свободно съчинение

 

Критични бележки към нея изказа Соня Микова, от Централното кооперативно звено според която липсват поставени измерими цели и фокуси. Освен това по думи те и избраният подход е да се върви по потребности в рамките на всяка специфична цел . „Прекалено голям акцент се поставя на тези потребности отново, които ние сме описали в една част от Стратегическия план, че сме гледали, след това следват мерките някъде в много големи …и личи, че различни хора са работили, в прекалена детайлизация се отива в някои от тях и прекалено описателно, а не целенасочено. Посочване на цели, какво ще постигна аз в рамките на тази специфична цел“, казва тя. И добавя: „И друго нещо, което ме притесни, показателите за резултат, които ние ще измерваме – 40 показатели видях, че сме заложили. Не знам как ще ги отчитаме, може би вие сте по-оптимисти, че и не само да ги отчитаме, но ние трябва и да ги постигаме.“

Антон Аспарухов от агроведомството уточни, че „ броят на показателите зависи от избора на интервенции за тях. Всяка интервенция, би следвало да бъде свързана поне с един резултатен показател. Така, че когато е голям броят на интервенциите е голям и броят на показателите.“ Според него това е един от аспектите, които всички страни членки са разгледали като голямо усложнение на Общата селскостопанска политика. Еврокомисията от своя страна се е опитала да опрости схемата за единни плащания на площ откъм индикатори.

Стана ясно също така, че от аграрното ведомство не държат за подобен голям брой индикатори по СЕПП, и членовете на ТРГ могат да предложат ако смятат, че има такива които да отпаднат. „ Стойностите са обвързани много силно с бюджета, те са във взаимна зависимост, тоест целите, които поставяме в бюджета, както също зависят и от някои от финансовите компоненти на интервенциите, зависят от ставките на хектар, зависят от максималните тавани по един проект“, уточни още Аспарухов.

Стари мерки, приемани на бързи обороти

Според Таня Георгиева от Национална селска мрежа интервенционната стратегия трябва не да се намалява като обем, защото в нея се включват целия първи стълб на подпомагане, както и пазарната подкрепа, а тя трябва да е „поокусирана , схематична и стегната“. Тя отправи въпрос към управляващия орган на ПРСР защо описанието на стратегията е толкова детайлно и защо се получава дублиране на текстовете в анализа и в мерките?!

За пореден път тя повтори убеждението на някои от членовете на тематичната работна група, че въпреки, че се бърза с приемането на стратегията , повечето от новите интервенции, които се предлагат не са нещо ново а са мерки, които са прилагани и до момента. По думите и голяма част от новите интервенции новите мерки са насочени към определени таргет групи. Георгиева попита още дали не може да се обсъди намаляване на броя на мерките , но така че да се постигат целите и приоритетите, които се поставят и даде за пример агроекологичната мярка, в която са включени най-различни подмерки.

Това което е станало ясно до момента, е че администрацията е обединила някои от сега съществуващите подмерки в отделни интервенции. Ако се направи по-голямо обединение, то според Аспарухов ще се затрудни приносът на съответнта интервенция, към съответните показатели и цели.

Според Таня Георгиева има известно противоречие между насоките и целите, които Брюксел иска да постигне. „Хем дава на управляващите органи на държавите членки свобода какво да правят, а сега всъщност разбираме, че неофициално явно няма да е точно така? И в случая не говоря за отпадане на някакви мерки, а по-скоро ако имаме инвестиции за земеделски стопанства ние имаме инвестиции за малки, за дребни, за тези и за тези, като повечето от нещата към тях са общи по прилагането с изключение за дадения таргет“, казва тя.

Микростратегия за пчеларството

Според Сребрин Илиев що се отнася до сектор пчеларство, там трябва да се говори не за обединяване , а за раздробяване, като мотивът му за това е „изключителната специфика без аналог до сега“ и това, че единствено за сектор пчеларство е предвидена процедура, която е извън тази за партньорство по стратегическия план. „Ние сме обърнали внимание още месец септември и юли, че нито се консултират, нито се съобразяват интересите на сектора с това, което се прави от специализираната дирекция или както ние визираме Министерството на земеделието, храните и горите не е толкова важно, и той като единствено само за сектор „Пчеларство“ е предвидено, че той няма своите специфични цели, а преследва специфичните цели по чл. 6“ (от стратегическия план). Той изрази недоволството от страна на сектора и предложи създаване на микростратегия за пчеларството, която да се впише в голямата стратегия.

И това едва ли ще е краят на дискусиите. Големият въпрос, който си остава и ще продължи да виси поне докато новата стратегия не започне да се прилага на дело е- каква ОСП ги чака фермерите-опростена или още по-сложна?! Разбираема или такава, която дори нейният автор-администрацията не може да разбира и да прилага?!