вторник, септември 21, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Картини като от сценарий на Хичкок чертаят фермери , ако не се реши проблемът със засушаването

Златна Добруджа може да стане пустиня

Ако държавата не предприеме решителни мерки за справяне със засушаването, ни чака мрачно бъдеще. Златна Добруджа може да се превърне в пустиня, а хората в изоставените села няма да има кой да ги погребва. Не, това не е сценарий за нов филм по Хичкок, а скоро може да се окаже реалност. За това алармираха вчера по време на срещата си с депутати от ресорната комисия, земеделски производители от Добрич и Силистра, до Карнобат и Бургас. Обрисуваха сюреалистичната картина с невъзможно ниски добиви, липса на сценарий за справяне с кризата и изход на никъде. Ситуацията очерта и депутатът Александър Сабанов, който е и от двете страни и прогнозира тежки времена за фермерите вследствие „безкрайно ниските добиви“ заради „липсата на валежи“.

Когато са празни, комбайните се движат като косачки…

 

„Като земеделски производител от далечната 84-та година насам, не вярвах, че това може да се случи. Ще говоря само за моите блокове. Аз жъна рапица по 30 килограма от декар. Тя просто абортира и не се разви. Остана на 30 сантиметра височина. Пшеницата жънех по 130 килограма от декар. Ако сте били по време на жътва, знаете как се движат пълни комбайни. Когато е празен, един комбайн върви като косачка“, разказа Николай Киров от Бургаско. За него тази кампания е била чисто и просто почистване на полетата от плявата.

Промените в климата бързо охладили надеждите му и по отношение на слънчогледа, и въпреки падналите дъждове в края на май и началото на юни, след това не последвало нищо. „Жънем между 80 и 120 килограма от декар. Рентите се запазват същите, и никой не се съгласява да ги намали. Хората казват:“Предните години като изкарвахте повече, не давахте повече. Ние си искаме рентите!““, добавя производителят.

Силата и опитът за решаване на проблема се крие по думите му във властите-изпълнителна и законодателна дали чрез помощ de minimis, дали чрез намаляване на наемите за земи от държавния поземлен фонд, които на места в Добричко надминават 100 лева за декар. Друг механизъм за облекчаване на положението на фермерите според него е да отпаднат някои данъчни ангажименти.

В регионите около селата които работим, ние сме може би единствените, които се грижим за хората. Например в района на Сунгурларе зимно време поддържам пътищата, и ако не са нашите машини има моменти, когато не може да се занесе хляб на хората по селата. Ние сме хората, които помагаме. В тази суша земята е като камък. За да погребат човек, аз пращам багер, защото идва кмета и казва не може да се копае“, продължава с разказа си земеделският производител. Според него ако земеделските производители фалират в тази сушава година, то и положението на много хора около тях ще се влоши.

Фермерите били слаби производители според банките

 

„В някои региони добивите са относително добри, но по места има и случаи, в които добивите отиват под 100 килограма. В Карнобат например средните добиви от пшеница са 100 килограма, а от слънчоглед 50-80 килограма. Царевицата вече е прибрана за силаж“, обрисува ситуацията и Теодор Иванов от Карнобат. Въпреки че според него не са лоши производители, когато отидат в банките ги обвиняват, че са слаби земеделци, а повишения риск в сектора им затваря възможностите за кредитиране, а оттам и за инвестиции. „Липсата на вода и напоителни системи и настоящите агроклиматични условия едва ли обаче ще доведат до успех онези, които сега изкупуват част от бизнесите на земеделските производители в региона“, убеден е фермерът. Това според него, което трябва да направи държавата , е да мисли за напояване, макар, че в района на Карнобат не са чували за подобно нещо. Другата мярка за моментална подкрепа е даването на държавни гаранции за банкови кредити.

„Рапицата не е засята, и ако не го направим, означава още една година на минус“, прогнозира Теодор Иванов. Даде пример с родния Карнобат, където земеделците издържат местния футболен отбор. Заради тежката година обаче, футболният клуб е заплашен от преустановяване на дейността си. Предложили на общината в града разсрочване на наемите за общинските пътища и канали, но оттам категорично отказали. „Никой не ни вярва!“, казва фермерът.

В Добричко не могат да се закачат за антикризисните мерки

 

„Не мога да приема на сериозно ситуацията, камо ли това да обясняваш ситуацията с добивите. При оборот от 2,5 млн. лева от обработката на 10 хил. декара, тази година е 600 хил. лева“, каза и Спиридон Спиридонов от Добрич. Земеделските производители в региона не могат да се закачат и за антикризисните мерки, а банките ги връщат от вратата. В Добричко събрали подписка с 400 души, което явно показва, че нещата са зле. „Между 50 и 60% от хората при нас са сключили така наречената твърда рента, и се притесняват, че поради невъзможност от за плащане на рентите в края на годината ще се стигне до дела“, добави производителят.

Според него основната причина за високите наеми на държавна земя е това, че всеки от фермерите иска да запази изградените от него блокове, и дава пример ако някой има 500 1000 декара земеделска земя, и в средата има 30 декара от държавния поземлен фонд, ако не спечели търга, ще трябва да подсигурява новите наематели с пътища, и ще трябва да ги опазва например при пръскания.

По думите на Илия Проданов от Бургаско 90% от колегите му в региона няма да торят през следващата година поради липсата на средства. „Каквото и да си говорим, на нас ни трябват пари“, добавя той. Според Александър Александров освен за торене, фермерите нямат средства и за купуване на семена за новата кампания. „Ожънали сме средно по 50 килограма. Това като го засеем, няма да жънем, или ще жънем още по-малко. След като не торим, няма да инвестираме и в препарати, а Златна Добруджа ще стане по-бетер от пустиня. Имам колеги, които ако не вали, няма да имат средства за пролетната сеитба“, каза земеделският производител.