Ако държавата не предприеме решителни мерки за справяне със засушаването, ни чака мрачно бъдеще. Златна Добруджа може да се превърне в пустиня, а хората в изоставените села няма да има кой да ги погребва. Не, това не е сценарий за нов филм по Хичкок, а скоро може да се окаже реалност. За това алармираха вчера по време на срещата си с депутати от ресорната комисия, земеделски производители от Добрич и Силистра, до Карнобат и Бургас. Обрисуваха сюреалистичната картина с невъзможно ниски добиви, липса на сценарий за справяне с кризата и изход на никъде. Ситуацията очерта и депутатът Александър Сабанов, който е и от двете страни и прогнозира тежки времена за фермерите вследствие „безкрайно ниските добиви“ заради „липсата на валежи“.
Когато са празни, комбайните се движат като косачки…
„Като земеделски производител от далечната 84-та година насам, не вярвах, че това може да се случи. Ще говоря само за моите блокове. Аз жъна рапица по 30 килограма от декар. Тя просто абортира и не се разви. Остана на 30 сантиметра височина. Пшеницата жънех по 130 килограма от декар. Ако сте били по време на жътва, знаете как се движат пълни комбайни. Когато е празен, един комбайн върви като косачка“, разказа Николай Киров от Бургаско. За него тази кампания е била чисто и просто почистване на полетата от плявата.
Промените в климата бързо охладили надеждите му и по отношение на слънчогледа, и въпреки падналите дъждове в края на май и началото на юни, след това не последвало нищо. „Жънем между 80 и 120 килограма от декар. Рентите се запазват същите, и никой не се съгласява да ги намали. Хората казват:“Предните години като изкарвахте повече, не давахте повече. Ние си искаме рентите!““, добавя производителят.
Силата и опитът за решаване на проблема се крие по думите му във властите-изпълнителна и законодателна дали чрез помощ de minimis, дали чрез намаляване на наемите за земи от държавния поземлен фонд, които на места в Добричко надминават 100 лева за декар. Друг механизъм за облекчаване на положението на фермерите според него е да отпаднат някои данъчни ангажименти.
В регионите около селата които работим, ние сме може би единствените, които се грижим за хората. Например в района на Сунгурларе зимно време поддържам пътищата, и ако не са нашите машини има моменти, когато не може да се занесе хляб на хората по селата. Ние сме хората, които помагаме. В тази суша земята е като камък. За да погребат човек, аз пращам багер, защото идва кмета и казва не може да се копае“, продължава с разказа си земеделският производител. Според него ако земеделските производители фалират в тази сушава година, то и положението на много хора около тях ще се влоши.
Фермерите били слаби производители според банките
„В някои региони добивите са относително добри, но по места има и случаи, в които добивите отиват под 100 килограма. В Карнобат например средните добиви от пшеница са 100 килограма, а от слънчоглед 50-80 килограма. Царевицата вече е прибрана за силаж“, обрисува ситуацията и Теодор Иванов от Карнобат. Въпреки че според него не са лоши производители, когато отидат в банките ги обвиняват, че са слаби земеделци, а повишения риск в сектора им затваря възможностите за кредитиране, а оттам и за инвестиции. „Липсата на вода и напоителни системи и настоящите агроклиматични условия едва ли обаче ще доведат до успех онези, които сега изкупуват част от бизнесите на земеделските производители в региона“, убеден е фермерът. Това според него, което трябва да направи държавата , е да мисли за напояване, макар, че в района на Карнобат не са чували за подобно нещо. Другата мярка за моментална подкрепа е даването на държавни гаранции за банкови кредити.
„Рапицата не е засята, и ако не го направим, означава още една година на минус“, прогнозира Теодор Иванов. Даде пример с родния Карнобат, където земеделците издържат местния футболен отбор. Заради тежката година обаче, футболният клуб е заплашен от преустановяване на дейността си. Предложили на общината в града разсрочване на наемите за общинските пътища и канали, но оттам категорично отказали. „Никой не ни вярва!“, казва фермерът.
В Добричко не могат да се закачат за антикризисните мерки
„Не мога да приема на сериозно ситуацията, камо ли това да обясняваш ситуацията с добивите. При оборот от 2,5 млн. лева от обработката на 10 хил. декара, тази година е 600 хил. лева“, каза и Спиридон Спиридонов от Добрич. Земеделските производители в региона не могат да се закачат и за антикризисните мерки, а банките ги връщат от вратата. В Добричко събрали подписка с 400 души, което явно показва, че нещата са зле. „Между 50 и 60% от хората при нас са сключили така наречената твърда рента, и се притесняват, че поради невъзможност от за плащане на рентите в края на годината ще се стигне до дела“, добави производителят.
Според него основната причина за високите наеми на държавна земя е това, че всеки от фермерите иска да запази изградените от него блокове, и дава пример ако някой има 500 1000 декара земеделска земя, и в средата има 30 декара от държавния поземлен фонд, ако не спечели търга, ще трябва да подсигурява новите наематели с пътища, и ще трябва да ги опазва например при пръскания.
По думите на Илия Проданов от Бургаско 90% от колегите му в региона няма да торят през следващата година поради липсата на средства. „Каквото и да си говорим, на нас ни трябват пари“, добавя той. Според Александър Александров освен за торене, фермерите нямат средства и за купуване на семена за новата кампания. „Ожънали сме средно по 50 килограма. Това като го засеем, няма да жънем, или ще жънем още по-малко. След като не торим, няма да инвестираме и в препарати, а Златна Добруджа ще стане по-бетер от пустиня. Имам колеги, които ако не вали, няма да имат средства за пролетната сеитба“, каза земеделският производител.
