Колегите му от компании от бранша вече търсят как да си продават бизнесите
Основният проблем пред месопреработвателите у нас е липсата на кланици за месо, които да им осигуряват необходимите количества суровина, което принуждава големите месопреработвателни компании да внасят месо отвън, каза по време на форум посветен на храните в София днес бившият земеделски министър Кирил Вътев. Според него по време на последното общо събрание на асоциацията на месопреработвателите е станало ясно, че все повече негови колеги от бранша търсят възможности да продадат бизнесите си.
„Много често критикуват както нас- месопреработвателите, така и преработвателите на плодове и зеленчуци, че ползваме чужди суровини. По време на специализирана конференция на свиневъдите аз поисках да се намери някой, който да ми предлага на седмица например 10 тона свинско контрафиле за производство на филе „Елена“, пет тона свински врат или 10 тона бут за шунка, и не се намери никой. Причината е липсата на кланица, която да разфасова и продава месо. Имаме над 100 кланици продаващи заклани животни, но не и месо. Аз имах кланица и я затворих, защото трябваше да обработвам целите животни, които обаче не ми трябват“, заяви Кирил Вътев.
Картината по думите му е подобна и при преработвателите на плодове и зеленчуци, които за да си набавят суровината отиват при гръцки кооперативи и си я намират. Един голям производител на лютеница според него няма как да намери у нас 20 тона домати.
„Ние сме изключително притеснени откъм продоволствената си сигурност, тъй като ние и зърно няма да произведем, защото семена и препарати са чужди“, добави той.
Друг проблем пред месопреработвателния бранш у нас, е че не се усвоява нито един от отпадъчните от кланичната дейност продукти от кръвта, през костите и пера и козината от свинете. Като противовес на това, Вътев посочи Нидерландия, която усвоява абсолютно всички отпадъчни продукти и освен това внасят свежи свински кости от Великобритания за производство на желатин и колаген. Кръвтае източник на редица полезни вещества и за хуманната, и за ветеринарната медицина, а от перушината на птиците и козината на прасетата може да се извлича фосворни торове .
Ние по думите му вместо да усвояваме тези отпадъци, ги горим в инсенератори.
Освен липсата на достатъчно суровина наличието на многобройни разрешителни режими също отказват предприемачитев сектора на храните.
„Ние говорим за инвестиции, но колко чужди инвестиции дойдоха у нас. Те нашите инвестиции бягат навън“, каза Вътев, като посочи за пример производството на коноп, където инвеститорите са преместили бизнеса си в страни като Румъния заради рестрикциите у нас за производството и преработката на технически коноп.
„В продължение на години български производители се опитват да получат разрешение за отглеждане и преработка на технически коноп. Получиха разрешение да го отглеждат, но без право да го преработват, с което ги пренасочиха към Румъния. Ако се разреши свободното отглеждане и преработка на технически коноп, в който няма отпадък и 100 процента от него се оползотворява, той е ценен за поддържането на сеитбооборота, защото спомага за обогатяване на обеднели почви. Освен това конопът е много ценен по отношение на въглеродните емисии , и ако само една част от обработваемите площи у нас се засаждат с коноп, само той може да компенсира вредните емисии произвеждани от всички ТЕЦ-ове“, заяви още бившият земеделски министър.
Според него страната ни годишно изхвърля между 650 и 700 хил. тона храни, които биха могли да се оползотворяват чрез Българската хранителна банка. Като пример за оползотворяване на непотребни храни той посочи Мездра, където се намира най-добрия партньор на хранителната банка. Той припомни за усилията, които са били положени да се промени законодателството , така че тези оператори или търговци на храни да могат да даряват до 1% от обема на производството си без да плащат ДДС.
