събота, февруари 4, 2023
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Кога ще ги стигнем, не не американците…. албанците?!

В рамките на текущото изложение „Зелена седмица в Берлин традиционно се провежда авторитетния Глобален форум за храна и земеделие по време на който се дискутират както проблемите на земеделието и агрохранителната верига, така и предизвикателствата, пред които е изправена продоволствената сигурност на планетата. Гост в един от панелите на тазгодишното му издание бе земеделският министър на Албания Фрида Крифка.

Съвсем до неотдавна Албания се свързваше в представите ни с шеговитото подхвърляне за „реотана албанско производство“. Сега Албания обаче вече е в процес на преговори за членство в ЕС и като такава, е получила достъп до 94 млн. евро от предприсъединителните фондове IPARD,за инвестиции в своето земеделие. Нещо повече сегашният министър на земеделието е с основен принос Албания да направи възможно значително ускоряване на усвояемостта на тези средства, достигайки до 100% и да разшири мрежата от центрове за подпомагане на фермерите със съвети, как да реализират инвестиционните си проекти. Освен това десет милиона евро от предприсъединителните фондове са заделени специално за внедряване на иновации в земеделието и повишаване на енергийната ефективност.

Делът на албанското земеделие от брутния вътрешен продукт на страната е 18% , а една трета от населението работи в този сектор. Успехите на албанското земеделие са благодарение и на това, че страната се е фокусирала върху производство на плодове, зеленчуци и медицински култури, и се опитва да повиши добавената стойност на албанската аграрна продукция в това число и с развитие на агротуризма, да запази отглеждането на традиционни сортове като грозде „Калмети“ и да създаде собствен бранд зехтин.

Другото което прави впечатление, че информацията за съответните мерки от тяхната програма за развитие на селските райони е публикувана на видно и ясно място , и води фермерите към най-интересуващото ги как да кандидатстват например по мярка за диверсификация на стопанствата, защото в Албания представете си, имат и такава мярка. Освен това на страницата на тяхната агенция, отговаряща за изплащане на субсидиите са публикувани историите на малки успешни фермери , които с помощта на европейско финансиране са успели да изградят и направят своя бизнес по-устойчив. Ах каква реклама за всеки, който иска да тръгне по стъпките им и да се занимава със земеделие, би възкликнал някой.

Ето ви само три примера за такива завладяващи истории. Първата е на Или Пиря от Кущова (Kuçovë) дребен производител на мед, който благодарение на субсидиите е успял да увеличи кошерите си от 15 на 200. Вторият- на фермерката Джетмира от Дивяка (Divjaka) изградила оранжерия за производство на зеле, чиято цел е да включи в производството цялото си семейство. С пари от Европа пък фермерката Недрете Арапи от Лушня се превръща от дребна производителка на оранжерийна продукция, в най-големия износител на плодове и зеленчуци. И не се иска много само около 230 хил. евро подкрепа за изграждане на модерна складова и сортировъчна база.

Явно и Албания е на път да ни задмине що се отнася до развитие на земеделието. Моделът и се оказва работещ, а приказката за „албанския реотан“ отдавна вече е чист архаизъм. Не е нужно да повтаряме, че не албанците, а ние сме на дъното. Доказват го и последните данни на експертите, според които например производството на зеленчуци у нас е паднало до едва 4% от дела на растениевъдството и с нищожния си дял от 3% от БВП в земеделието е пред изчезване. Доказват го и унилите физиономии на фермери от различни браншове, събрали се през миналата седмица пред парламента в очакване да чуят от политиците, дали все пак са измислили някакъв сценарий за излизане от дупката. Повечето от тях вместо с грейнали усмивки, бяха посърнали и угрижени от липсата не на светлина, а на изход от тунела. Дори и без да питат , по лицата им личеше въпроса: „Кой ни окраде земеделието?“ , а в песента на великия Тодор Колев американците спокойно могат да бъдат заменени с албанците, които по развитие на земеделието може и да ги достигнат. Докато ние ще продължим да си задаваме вечно въпроса; Кога ще ги стигнем, не не американците… албанците?!