Звучи клиширано, но в най-отпускарския месец на годината и властта е в антракт, политическият театър се премести по морето, или по-точно край морския бряг, а бизнесът, в това число и земеделският се пита, какво го чака след това. Властта си отдъхва далеч от блокадите и се готви за явен рестарт на системата. Рестартчрез нова конституция , който според икономисти крие подводни камъни за икономиката. „Сега имаме предложение за уж нова конституция, което означава, че в рамките на Велико народно събрание всичко ще подлежи на предложения, обсъждане, търгуване и т.н..Можем само да си представим какви безумни икономически и бюджетни текстове ще започнат да се предлагат“, пишат те и предупреждават, че дори дребни промени в текстове, касаещи икономиката, могат да променят стопанския живот на страната. „Макроикономическата стабилност, която е факт през последните 20 години, не беше сериозно разклатена нито от последната голяма финансова криза, нито от фалита на КТБ и политическата нестабилност, нито сега от коронавируса. Малко са ходовете, които можем да направим, за да си разклатим макро котвите сами. Свикването на Велико народно събрание и писането на нова конституция безспорно е един от тях“, констатират икономистите..
Ако пренесем твърденията им на земеделска почва, това ще означава най-малко забавяне решаването на твърде болезнени за сектора въпроси като поземлени отношения, напояване и въпроса с браншовите организации, които са достатъчно комплексни, че да вълнуват всички. Ако се стигне до Велико народно събрание обаче, ще се спре за неопределено време всякаква друга законодателна дейност, което носи несигурност за бизнеса, и липса на предвидимост в по-дългосрочен план. Само да вметнем че заради лошата година зърнопроизводителите вече преговарят с банките за разсрочване на отпуснатите им кредити. Поземления закон или кодекс, както искайте го наричайте е на трупчета, след безуспешен опит на властта да го препише и представи като нов, въпросът с напояването е като мираж в пустинята, а за стратегията, за която бяха платени милиони на Световната банка май вече никой не се сеща. Въпросът за браншовите организации и тяхното конституиране като представителни за да се знае кой кой е, пък съвсем е изоставен, защото първо ще трябва да се конституира държавата.
Иначе този месец спокойно може да мине под мотото „Куче влачи милиони с 200“, тъй като властта раздаде на всички от сърце, безконтролно и възползвайки се от липсата на парламент пред който да се отчете. Кесията беше развързана за всички, като в това число и земеделците не бяха подминати, и то още преди да са получили 2% от ПРСР като антикризисно финансиране за справяне с кризата с коронавируса и очакваните обичайно на есен милиард и 700 милиона лева плащания. Освен тях администрацията получи 30% увеличение на заплатите, за което бяха осигурени около 60 млн. лева, 30,5 млн. лева получи агроведомството за помощи по de minimis , а пенсионерите само по 50 лева на месец. Земеделският министър Десислава Танева бързо свика дежурна пресконференция, на която декларира, че администрацията във ведомството е най-прозрачната, макар че фермерите се питат какво се случва със новата селска програма. Други 122 млн. лева получи социалното министерство, а на икономиката бях отпуснати още 7,5 млн. лева. За борба с коронавируса пък бяха дадени около 9,6 млн. лева. Иначе необеспокоявана африканската чума по свинете продължи да взема своите жертви, както диви така и питомни, а производителите на плодове и зеленчуци продължават да си чакат намаляване на ДДС-то или поне обратното му начисляване. Уви, ще продължава да го чакат, защото властта е в антракта на политическия театър, който пак ще се разгори с пълна сила през септември.