Надценки между 70 и 90% при млякото, сиренето и кашкавала
В анализ на комисията за защита на конкуренцията са открили сериозни надценки особено при млечните продукти, които в някои от веригите са между 70 и 91 процента, пишат от Асоциация Активни потребители.
Според проучването най-сериозните деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти, като за периода между 2020 и 2024 година производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, на прясно мляко с 8%, на сирене с 9% а на кашкавал със 14%. При яйцата спадът в производството е с 17%. В същото вносът на мляко се е увеличил с 43%. При различна покупателна способност ценовите нива в големите магазини в страната се запазват едни и същи и въпреки че няма данни за спекулативно повишаване на цените във връзка с влизане на страната ни в еврозоната
, се отчитат търговски надценки до 77% при млякото, до 82% при сиренето и до 91% при кашкавала.
По-голяма прозрачност, секторна политика и насърчаване на кооперирането
Сред препоръките от междинния доклад на КЗК са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
Анализът посочва, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
„Няма производство и оттам тръгва по веригата нагоре целият проблем. За да имаме социално приемливи, поносими цени спрямо нашите доходи, ние просто трябва да имаме повече производство, т.е. секторна политика в земеделието”, заяви в предаването „Социална мрежа” Богомил Николов пред NOVA TV.
„Бях на обсъждането преди няколко дни и първата точка, която предлага КЗК като решение, е развитие на кооперирането в тези сектори като възможен инструмент: първо за намаляване на разходите и второ за по-добра преговорна сила с по-големите търговци. Когато големият търговец преговаря с малък доставчик, е много по-лесно да изстиска от него по-големи отстъпки. Обратното — когато тези производители са кооперирани, което е световна практика, или поне в Европа е масова практика, и когато те отидат и преговарят заедно, тогава вече условията, които се договарят, са много по-добри. Но не чух нито един, който да каже: „Приветстваме тази мярка — кооперативите”, разказа Николов.
Анализът на експертите е показал, че по цялата верига -от производителя до рафтовете на веригите ценовите разлики на някои основни продукти е между 40 и 50%,.
Ръст на икономиката и на крайното потребление
Българската икономика продължава да расте със сравнително бърз темп.
Реалният ръст на БВП през третото тримесечие е 3,2% на годишна база, или трети най-висок в ЕС след Кипър и Полша.
Основен фактор продължава да бъде вътрешното търсене, като крайното потребление нараства с 9,5% спрямо същия период на миналата година.
Заедно с това реалният индекс на продажбите на дребно в България отчита трети най-висок ръст в ЕС за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.
Потреблението се подхранва от продължаващото нарастване на заплатите при висока заетост и особено от политическите решения за наетите в обществения сектор – към септември разходите за персонал в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година.
В макроикономическо измерение ефект има и кредитната експанзия, която никак не се забавя, след като към септември ръстът на банковия кредит към домакинствата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми – 27,6%.
