Днес, на 14 октомври, почитаме Света Петка Търновска – закрилницата на дома, жените и земята.
От старо време се вярва, че на Петковден земята „заспива“ – тя е дала всичко, което е можала през годината, и сега има нужда от покой.
Вярва се, че стопанката на земята „затваря плодородието под корените„ , докато дойде пролетта. Затова на Петковден често се изнася шепа зърно и се хвърля в нивата или градината, за „да спи под снега, но да се събуди с нова сила„.
Хората разказвали, че Света Петка обикаля нивите, гледа дали стопаните са прибрали реколтата навреме и дали са оставили нещо за птиците и бедните.
Ако види трудолюбив човек, който уважава земята и благодари за плодовете ѝ – благославя го с плодородие и здраве за следващата година.
Но ако нивата е пустa и занемарена, тя я „заключва“ със златен ключ и я оставя да си почине до пролетта.
От Петковден започват и студените есенни ветрове, затова старите хора казвали:
„Дойде ли Петка – идва и зимата.“
Някои вярвали, че Света Петка носи първите мразове в престилката си и ги пуска над нивите, за да ги „покрие“ и пази през зимата.
Затова хората казвали:
„След Петковден не хващай ралото – земята спи и чака благословията на Петка.“
Нека и днес си спомним, че земята ни дава според грижата и уважението, което ѝ показваме.
Честит Петковден на всички земеделци – хората, които с труд и вяра хранят България!
