Редица европейски страни вече предприеха недвусмислени и ясни мерки за подсигуряване на сезонна работна ръка за земеделските производители. Работата на полето и във фермите не се влияе от пандемичната обстановка, а от сроковете за прилагане на агротехническите мероприятия и от климатичните условия. Изпуснат ли тези срокове и благоприятното време, на фермерите не им остава нищо друго, освен да гонят Михаля и да си скубят косите,докато ние в качеството ни на потребители ще се чудим, откъде да намерим български плодове и зеленчуци. Нищо че държавата се опитва да уреди административно и този проблем оправдавайки се с извънредното положение.
В извънредно положение обаче са и фермерите, особено производителите на плодове и зеленчуци, които вече се питат как да си осигурят нужната им работна ръка, която и без това е дефицитна. В Германия например предприеха сериозни мерки, организирайки специални „зелени коридори“ за български и румънски селскостопански работници. Подобни коридори предвиждат и британците. У нас по традиция всичко още е в сферата на дискусиите и предлагането на неясно доколко ефективни мерки, които уж да са в помощ на фермерите. Да де, ама как да обясниш на кандидатработник от малцинствата без каквито и да са трудови навици, че ще може да работи на полето и без да си губи социалните плащания, след като може да ги получава и без да полага никакви усилия?Как ще се заставят безработните да полагат обществено полезен труд в земеделието. Мярката за това хората в неплатен отпусх да имат право да сключват втори трудов договор без разрешение на работодателя също изглежда неефективна, защото повечето хора на трудов договор нямат право да сключват втори такъв.
Единственото що годе правилно решение на щаба, който ни управлява, е въвеждането на облекчена карантина за хора, контактни със заразени с корона вирус работници в стопанствата и фермите. Предвид на въведените ограничения за пътувания обаче, кандидати за сезонни работници, които да се възползват от тези облекчения едва ли ще има. Още повече, че все още никой не оценява негативите от предприетите мерки в психологически план, и насажданата параноя, че правейки едно или друго, ти можеш да се заразиш. Защото генералът утре като нищо ще нареди да не се ходи на полето, защото може да се заразиш. Няма празници-няма делници, а само извънредно положение.
В условията на кризата, държавата се опитва да разреши проблеми, останали неразрешени с десетилетия, предлагайки най-малкото спорни мерки за това. Вместо това да се помисли, как да се привлекат като сезонни работници например студентите, които вместо да отиват да работят във ферми зад Океана, да си останат тук, а след края на кризата да се създаде ясен механизъм за привличане на работна ръка от трети страни специално в земеделието. Какво пречи да се организират подобни „зелени коридори“ за работници от Украйна или Виетнам? Иначе недостигът на сезони работници ще продължи да е хроничен, а мъглата на полето-пълна.
