Мариана Милтенова: Трябва промяна изначало на стратегията и това, което искаме да правим в земеделието

„Нищо ново под слънцето! Трябва изначална промяна на стратегията в земеделието. Ние като бранш изразихме своята тревога от факта, че производителите, които не отговарят на социалната условност вместо да си помогнат с малките по-размер директни плащания ще трябва да бъдат глобявани. Те ще са принудени или да се съобразяват със закона, или да остават без работна ръка. Говоря за нашия сектор на плодовете и зеленчуците, където и сега има недостиг на работна ръка“. Така коментира за Nivaбг.цом председателят на Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова работата на тематичната работна група по изготвяне на стратегическия план за развитие на земеделието в новия период на ОСП.

„Причините за нерадостната картина в нашия сектор не са от днес и вчера и както знаете са свързани със схемата за единните плащания на площ. Още от 2016 година предлагаме тя да бъде сменена с плащания на база произведена единица продукция, но нищо. Само си говорим, а работната ръка изтича в чужбина, защото ние не можем да и предложим конкурентно заплащане. От друга страна нито производителите, нито останалата работна ръка, която е от малцинствата не искат да сключват договори. Принудени сме или да работим така, или да си оставим градините необрани. Не ми се коментират и случаите ,в които много зърнопроизводители си купиха градини с трайни насаждения, дори от членове на нашата асоциация, които стоят така, без да се пръскат и гледат, без да се обират плодовете“, продължи тя.

Работното заседание на тематичната работна група вчера е протекло по думите и по предварително зададения дневен ред, като участниците са били запознати с моментните становища на Брюксел и страната ни по ОСП. Сред обсъжданите теми са били компонентата за сеитбооборота, както и стратегията за розопроизводството. Освен това страната ни ще въведе преходен период по прилагане на така наречената социална условност в ОСП до 2025 година.

„За каква стратегия за розата да говорим , като няма отговор на въпроса защо се стигна до този момент, в който да има десетки градини с розови насаждения, които да останат необрани и сега да се чудят производителите какво да ги правят или да ги изкореняват поради недостатъчен капацитет на преработвателите. Подобно е положението и с лавандуловите насаждения. Има един елемент в стратегическото планиране на земеделието наречен мениджмънт, който при нас липсва. Продължаваме да се гордеем със запазването на преходната помощ за животновъдство и разбира се за тютюна, но какво от това. Какви ще са приоритетите ни?! Нови 200 преработвателни предприятия в млекопроизводството и нови 500 розоварни ли?! Нямам нищо против да се подпомогне тютюнопроизводството, но ние предлагахме алтернативна програма за развитие на земеделието в Родопите още преди две-три години, която така и не беше взета предвид. Защо там вместо тютюн не се отглеждат плодове и зеленчуци?! Защото е много скъпо“, каза още Милтенова.

Според нея картината в земеделието ни е все същата, като красноречив факт за това е, че от планирани 50 мерки в последния програмен период са били отворени едва 30, и в последните две години се работи на юруш за да се усвоят парите по останалите от правилните хора. „Това говори за грешно управление и мениджмънт, и то не от сега а в последните два програмни периода, дори от времето на САПАрД, което явно ще се запази като тенденция и в бъдеще“, коментира още Милтенова.