Хлебопроизводителите са на прага на декапитализация, а делът на сивия сектор в бранша е достигнал до 50% и ще се увеличава
Госпожо Кукушева, каква е оценката ВИ за тази година. Как секторът на хлебопроизводителите се справя с различните трудности и предизвикателства сред които и приемането на еврото?
По отношение на специализираното изложение „Булпек“ мога да кажа, че то повишава своето качество и се разширява броя на участниците специално от нашия бранш, като повечето от компаниите участват за първи път. И това се случва не без помощта на ДФЗ и земеделското министерство като се субсидират малки производители на хлебни изделия, имащи собствен продукт, които нямат отношение към държавния бюджет.
По отношение на бранша бих казала, че от 1 януари 2025 година след като се върна 20% ДДС за хляба и брашното, сивия сектор се доближава до 50%. Прогнозирам, че с увеличаване на данъчната тежест, делът на този сив сектор ще продължава да се увеличава, защото когато една тежест стане непосилна за даден бизнес, той не просто спира, а минава в зоната на здрача и спира да плаща задълженията си към държавата, съкращава работни места и започва да се разплаща под масата.
Ние от бранша се гордеем от факта, че страната ни е най-големият оператор като държава на европейския пазар що се отнася до производството на хляб и тестени изделия, като изместихме такива традиционни производители като Дания, Нидерландия и Германия. Това е доказателство, че се развиваме много иновативно , креативно и конкурентноспособно.
Споменахте, че някои компании намаляват персонала заради променените икономически условия у нас. Новите машини и технологии помагат ли по някакъв начин да компенсирате липсата или недостига на персонал?
Да разбира се. Изкуствения интелект в нашия бранш е насочен в сферата на все по-малко използване на човешки труд, като използваме само високо квалифициран такъв. Неговата роля е по-скоро на оператор в процеса на производство, не толкова като пряк участник в него.
Освен това така наречените бутикови пекарни не изработват сами богатия си асортимент от продуктите които предлагат, а ги взимат полуизпечени и дълбоко замразени от големите производители и ги пекат на място. Така изглежда обликът на малките съвременни пекарни. Това е така, защото няма желаещи хора за работа, поради това че труда ни е тежък, труда ни е нощен и се работи и на празник. Напоследък наблюдаваме тенденцията все по-малко хора да искат да упражняват този вид труд..
В подобна ситуация ползвате ли вносна работна ръка от чужбина?
Да, използваме но вносът е много силно ограничен, и като цяло вносът на работна ръка от чужбина е доста нетраен. Хората дошли отвън в момента в който вземат визи за трайно пребиваващи на европейския пазар на труда, се насочват към други европейски държави, не толкова за да получат по-висока заплата, работейки в сферата на хлебарството и пекарството, а се потапят в сферата на други браншове. Това не решение за нас, а и наистина според мен липсва държавна политика в тази насока, която трябва да се създаде в най-кратки срокове и да се следва неотклонно от държавата през стимулация на определени сектори като работодателски организации. В противен случай един ден хлябът на България ще се произвежда извън нея.
Казахте, че се повишава качеството. Според приетите стандарти за производството на основните видове хляб, когато са създавани защо не е било записано например, че пшеницата от която се произвеждат брашната трябва да е преимуществено от български сортове.
Тя не е преимуществено, а само от български сортове. Ние следваме утвърдения стандарт за производството на масовите видове хляб- бял, типов, „Добружа“ и ръженопшеничен. Това всъщност са рецептури, свързани с БДС стандарта, които са осъвременени, защото сами разбирате, че сортовете пшеница, които са били използвани преди 50 години са били съвсем различни. Различни от тогава са и климатичните условия и технологиите. Тези видове хляб са застъпени изцяло в наредбата за ученическо хранене, защото това са единствените стандарти гарантиращи качество на суровината и на крайния продукти и са полезни.
Що се отнася до приемане на еврото, ние отдавна сме в еврозоната, защото с приемането на валутния борд през 1997 година, страната ни реално попадна в еврозоната. Досега българският бизнес опериращ на европейския пазар имаше разходи за превалутиране, които по официални дани са в рамките на 1 млрд. лева. Сега с приемането на на еврото тези разходи ще бъдат спестени на бизнеса. Не виждаме и не очакваме никаква трагедия. По отношение на инфлацията, тя не е свързана с еврото, а с тази инфлация, която веднъж е привнесена – световна и европейска, а втори път се създава от неимоверното покачване на заплатите в публичния сектор от страна на държавата и от въвеждане и възстановяване от нашия бранш на 20% ДДС. Така държавата от ценови модератор се превърна в ценови фактор, определящ и оказващ влияние на крайните пазарни цени. Важно е да отбележа, че когато говорим за цената на хляба, ние винаги имаме предвид доставните цени , които са много далеч от продажните цени, които се определят от търговците. Те ползват инструмента наречен марж, който им дава възможност да печелят добре, да покриват своите разходи и безконтролно да определят пазарните цени без да са получили увеличение на доставните цени.
Тук е мястото да кажа, че в последните десет дни в държавата се наблюдава на колонките на дизела ежедневно покачване на цената на дизела в рамките на 7-8 стотинки. А това е един много тежък разход за хляба, чийто дял от общите разходи е най-голям, а това повишение в цената на дизела все още не сме отразили в доставните си цени, това акумулиране на покачването няма да продължи дълго, защото браншът в момента е на границата на декапитализацията.
Очаквате ли скоро промяна в данъчната политика на държавата?
В бюджета е заложена тази промяна, и не очаквам законодателите и бюджетарите на държавата да отстъпят от нея. Стои обаче генерално един въпрос. Увеличаваме данъчната тежест върху тези, които плащат данъците, какво правим със сивата икономика, която продължава да расте не само в нашия бранш, но във всички сфери на икономическия живот? Загубите които реализираме от несъбран данък и несъбрани социални осигуровките трябва и е логично да бъдат разпределени върху всички нас, но ако вие сте магарето което носи самара, ние питаме първо ще има ли самар, който да се носи от магарето.
Последвайте ни в Google News
