Катерина Лайшулте (27 г.) една млада фермерка от провинция Северен Рейн Вестфалия разказва пред колегите от topagrar.com какво смята за дигиталните технологии и мястото им в земеделието. Тя ще е част от онлайн събитието Landwirtschaft im Dialog , което може да се проследи на 16 март в YouTube. В стопанството и се отглеждат 140 млечни крави. През 2020 година производителността е достигнала 13 085 килограма мляко. Фермата разполага със 150 хектара, върху които се отглеждат пшеница, царевица, ечемик и ръж за фураж. Половината от площите са заети от пасища. Персоналът на стопанството се състои от трима постоянно заети и един практикант. Годишно фермата се посещава от около 600 посетители. Катарина Лайшулте е завършила аграрно образование, като е специализирала и аграрна икономика, а стопанството ръководи от 2018 година насам.
Госпожо Лайшулте, в кои дейности в стопанството си сте внедрили дигитални технологии?!
– Опитваме се да използваме различни технологични решения като помощни средства на всички нива в нашата млечна ферма. Така например ползваме специална програма, която ни позволява да следим състоянието на стадото, доенето и изхранването на животните. При това е важно при преструктурирането да имаме време да включим целия персонал. Целта ни е да постигнем максимален ефект, като целия и екип има възможност да използва данни при храненето на животните. Към момента почти не използваме хартия, и целта ни е стъпка по стъпка да автоматизираме дейностите в цялото стопанство.
Къде куца към настоящия момент дигитализацията в земеделието и конкретно във вашето стопанство?! Какви са причините за това и какво трябва да се случи, така, че повече земеделски производители да започнат да използват предимствата на дигиталните технологии?
– Заради влошаването на ситуацията с цените, голяма част от говедовъдите и свиневъдите изгоряха, като дори загубиха и своите капиталовложения. Опитваме се да пестим от всичко, за да избегнем това. По-големите стопанства компенсират липсващата работна ръка с нови задължения. Семейните стопанства се опитват да се оттласнат чрез използване на извънреден труд. Ние не разполагаме с време и спокойствие за да се занимаваме с това, за нас най-важните инвестиции са в различни програми. Що се отнася фундаментално до дигитализацията в земеделието , това което липсва, са добре изградени мрежи. Дори и през тази година достъпът до интернет в селските райони си остава плачевен. Без достъп до интернет не можем да изграждаме в бъдеще модерни стопанства. След края на последното специализирано аграрно изложение се убедих, колко много технологични решения се предлагат за земеделските производители, но без достатъчно добър достъп до интернет, за нас те още дълго ще си останат една мечта.
Образно казано дигиталният живот на село сега е едно мъчение. Провеждането на видео конференции, скоростта на доунлоуд или използването на клоуд базирани програми тук са немислими. Дали вече сме стигнали 21-ви век?! В дигитално отношение все още не сме.
На полето, в управлението на стопанството или в обора. В коя област за вас дигитализацията има най-голямо значение?! Къде може да се желаят още по-добри решения?
– Според мен и на полето и в обора, и като цяло управлението на стопанството трябва да се дигитализират едновременно. Всеки фермер обаче сам трябва да решава, какви и кои крачки в процеса на дигитализация ще са най-подходящи за неговото стопанство. Мисля че дигиталната работа трябва да доставя удоволствие. Колкото разнообразни са нашите стопанства, толкова и голямо е разнообразието от технологични решения, които ни предлага индустрията. Понякога си мисля, че тези програми могат да се направят по user frendly защото в сърцето на нашите стопанства все още са поколения, които не са израснали с дигиталните технологии и това трябва да се отчита от разработчиците на програми.
Повече за фермата тук
