Напоследък борбата на българските производители на плодове и зеленчуци за тяхното оцеляване с оглед и на всеобхватната криза с коронавируса може да се охарактеризира със заглавието на Шекспировата комедия -“Много шум за нищо“. Само че тяхната кауза не е комична, а с трагични оттенъци, защото става въпрос за оцеляването им не само като производители, но и за оцеляване на българския плод и зеленчук.
Акцията на пловдивския фермер Красимир Кумчев в търсене на разумна антикризисна подкрепа от 150 млн. лева за сега не дава резултат и агроминистърката удобно мълчи по темата, макар, че имаше среща с премиера Борисов, след която се чакаше Танева да официализира с решение постигнатата договорка.
Не случайно в предишен коментар по темата написах, че няма време за бавене и оплитане в комуникации с Брюксел, а помощта трябва да е налице до края на май, иначе после е безсмислена.
Вече е средата на месец май, но резултат така и няма, и логично в неделя в своя профил в социалните мрежи г-н Кумчев зададе твърде неудобния въпрос:“Г-н Борисов, лобито на госпожа Танева по-силно ли е от вас?“
Доводите за исканата подкрепа са повече от разумни: да се избегне срив в производството, да се изсветли сектора и да се подпомогнат реално хората, които произвеждат храна. Подобни доводи бяха част и от второто действие в „пиесата“, а именно искането за намаляване на ДДС на основните храни. След изненадващото предложение за намаляване на данък добавена стойност по лобистки начин на ресторантьори и хотелиери, в което първоначално се прокраднаха и храните, те бяха отрязани от данъчни облекчения с аргумента, че в тази криза не е време за такива.
Финансова помощ от 140 млн. лева бе намерена от агроведомството, но разхвърляна между обвързана подкрепа и плащане на хектар, а не за „субсидии за доказан доход“, каквато беше инициативата на г-н Кумчев. Нещо за което Танева не пропусна да се похвали, но с това драмата на производителите на плодове и зеленчуци не намалява. Още повече, че не се предприемат никакви мерки за решаване на друг не по-маловажен проблем, този за сезонната заетост, нещо за което производителите на плодуве и зеленчуци също настояват , които в специално писмо пак до премиера Борисов обърнаха внимание, че кризата със сезонната заетост е резултат от неадекватната селскостопанска политика от приемането на страната ни в ЕС насам. Кой обаче да чете?, бихме попитали.
В така широко рекламираната антикризисна мярка за подкрепа с цел преодоляване на негативните последици от пандемията с коронавируса, сценарият на разпределение на средствата пак изглежда ясен- повече за лобитата, и малко за цвят на „приоритетните“ иначе производители на плодове и зеленчуци, и то май след края на кампанията им.
А, че чрез тази мярка Брюксел дава възможност на страните членки с национални средства да покриват допълнителни разходи на фермерите, свързани със защитата и здравеопазването на наетата работна ръка или за покриване на заплащането на наетите работници, никой не говори. Това означава просто казано, създаване под някаква форма на възможности за субсидирана заетост в земеделието, нещо за което отдавна настояват и синдикати, и фермери. Нищо, всичко е много шум за нищо. Дали пиесата“ ще завърши с комичен или трагичен край, ще си проличи след края на кампанията в магазините, ако въобще до тях достигнат български плодове и зеленчуци, а производителите им са оцелели..
