Ако няма истинско обединение, политиците ще продължават да неглижират фермерите
С основното обвинение че е нарушил подписаният меморандум, днес „осъденият“ беше образно казано поставен на подсъдимата скамейка по време на организирания от водещите браншови организации протест. В него се включиха както представители на животновъдния сектор, така и на оранжерийните производители.
И след като в ролята на осъдения, първоначално влезе земеделският министър Кирил Вътев, който неколкократно натърти, че всичко което някои е трябвало да получат са го получили, в хода на протеста в ролята на осъдения влязоха още последователно Александър Йоцев, който се появи пред протестиращите не дотам подготвен, и нажежи страстите и шефката на земеделската комисия Десислава Танева, която пък си има стари прегрешения като министър с прослолутата си реплика към едни земеделски производители, да запазят мълчание , че Брюксел да не резне обвързаната подкрепа. След нея като „гробокопачи“ на българското земеделие в списъка на „Осъдените“ бяха добавени още премиера академик Николай Денков, заместник председателя на земеделската комисия Росен Костурков, та даже и медиите, изкарали ги антигерои на един земеделски уестърн.
Никой не може да отрече, че земеделието и в частност животновъдството са меко казано в упадък. Нещо което виждаме и по рафтовете в магазините. Никой не иска да попречи на фермерите да си получат средствата, които заслужават. Неоспорим факт е обаче че те са жертва на политики формирани както на национално, така и на европейско ниво не от вчера и днес, а от последните поне 20 години. Политики в които както господин Зоров и господин Синапов в качеството му и на съветник в МЗХ в един период, така и госпожа Степанчева са вземали дейно участие.
Да примерите които днес чухме за състоянието на повечето европейски фермери ги познаваме и ние, още повече че някои от нас ги виждат и на място, но за да са на такова по-добро положение, в държавите им за целта е работено десетилетия. Да, и ние натрупахме доста стаж в европейското семейство, но явно при нас нещата все не се получават. Дали това е въпрос на държавническа политика,, национален ген или следването на веруюто „Не е важно дали ние сме добре,важно е Вуте да е зле“ е въпрос на гледна точка.
Ами господа протестиращи, които днес бяхте обградени не от народна любов, а от частна охрана, като искате да сте силни и мощни, направете кооперативи, обединете се, създайте такава пазарна основа, че с вас като производители да се съобразяват всички от веригите, до политиците, а не да скачате когато не ви отърва, а когато ви отърва да изпращате благодарствени послания до силните на деня. Само когато сте силни и мощни, копче не могат да ви кажат нито политиците, нито веригите. За коопериране обаче ни гък, ни мък. Щото на Вуте му е най-добре сам да носи калпака.
Фактът че днес с малки изключения на лица от трети ешалон никой не ви обърна внимание е показателен сам по себе си, че в момента поне не представлявате такава сила, с която някой от политиците е свикнал да се съобразява. И ще продължат да ви неглижират, докато не постигнете реално обединение, ама не на кухи знайни и незнайни браншови организации, формирани по неясни критерии, а на реално заети фермери, които да знаят не само как да си поставят исканията, но и как да ги отстояват.
