„Освен еко схемите , в стратегическия план са заложени и интервенции за намаляване на пестицидите както и за провеждане на интегрирано земеделие, но според нас новите схеми с планирането им да са приложими само за определени части от стопанствата, ще бъдат още по-непривлекателни за земеделските стопани“, каза пред депутатите от земеделската комисия Наталия Шукадарова при представяне на становището на Икономическия и социален съвет относно стратегическия план за развитие на земеделието в период 2023-2027 година.
За пример тя посочи планираната агроекологична интервенция за провеждане на интегрирано земеделие и нейното ограничение да се прилага върху максимум 100 хектара. За да има истинско намаление в процента на използваните пестициди обаче, това по думите и не може да стане само с 1000 декара и няколко стопанства. Това изглежда твърде неамбициозно с оглед и на амбициите на Зелената сделка.
Освен това от 2014 година насам по думите и практиката е показала, че сред зелените изисквания, които досега са били доброволни за изпълнение, а от 2023 година ще са задължителни , ако фермерите искат да получат базовото плащане, най-популярно е било оставянето на площи под угар.
„През новия програмен период за да се получи базовото плащане, тези изисквания за които в миналото са получавали по 13-14 лева на декар стават задължителни. Проблемът със схемите е обаче, че те станаха твърде много. Големият им брой означава разпределение на планирания бюджет от 25% от средствата за земеделие, което фактически ги прави непривлекателни“ казва още тя.
Даде пример с прилагането на единствената схема, касаеща цялото стопанство каквато е тази за разнообразие на културите, при която обаче планираната ставка ще е едва 3,60 лева на декар плюс базовата ставка от 20 лева на декар, което е доста под сегашните нива на подпомагане. По-високо подпомагане е предвидено само по еко схемите, които обаче са с ограничено прилагане върху определени площи.
Стана ясно, че Франция още в хода на обсъжданията по новите еко схеми е имала сериозни резерви тъкмо към подобна еко схема за разнообразие на културите в стопанствата, тъй като в редица региони на страната фермерите отглеждат единствено и само царевица, и те дори не могат да изпълнят изискването за разнообразяване с до три култури в стопанствата.
Кредитите отпускани от ДфЗ остават непопулярни, защото не са съобразени с пазара
Инвестиционните кредити според нея биха били търсени от фермерите, като особено зърнопроизводителите и досега разчитат на банково кредитиране като единственият начин за инвестиции. „По отношение на кредитите отпускани от ДФЗ обаче те с условията които предлагат са по-лоши от тези на банките. По-високата лихва прави например кредита за закупуване на семена и торове неатрактивен за тях, и те предпочитат да отидат в банката с която имат някакви взаимоотношения и е готова да им предложи по-добри условия“, каза по отношение на кредитирането Шукадарова.
„Икономическият и социален съвет констатира сравнително добро участие на заинтересованите страни в хода на подготовка и приемане на стратегическия план , като независимо от това за провеждане на пълна и ефективна работа по него е нужна пълна прозрачност от страна на министерството на земеделието“, добави тя. Като пример за липсата на такава, тя посочи последното заседание на тематичната работна група, чиито членове не са имали никаква информация относно финалните текстове от стратегическия план.
Според нея едно от най-големите притеснения на земеделския сектор е, че ЕК все още не е представила пълна оценка за ефекта от прилагане на Зелената сделка, и стратегиите за биоразнообразието и „От фермата до масата“ върху продоволствената система на Европа. Отразени са само външни проучвания, показващи значително намаляване на БВП на блока, влошаване на търговските баланси по отношение на продукти и храни и загуба на пазари в условията на увеличаваща се хранителна несигурност в глобален мащаб. По думите и усещането на земеделските производители е, че сякаш този стратегическия план не се прави за тях, а тъкмо те са тези, които после ще го изпълняват.
Що се отнася до използването на финансовите инструменти и за управление на риска, Шукадарова отново потвърди затвърдилото се мнение в сектора за тяхната непопулярност, като малцина са тези които си застраховат продукцията. Причината е царящото през годините недоверие към застрахователите. За да се промени подобна нагласа, държавата трябва да популяризира тези финансови инструменти. Според заложеното в стратегическия план се предвиждат застрахователни схеми и по двата стълба на подпомагане след 2023 година с участие на държавата.
„Разчитаме и на взаймоспомагателния фонд, който се планира да се създаде за да подпомага фермерите в условия на кризи, никой обаче до последно не знаеше и все още не знае какво ще стои зад него,и опасенията на фермерите са да не остане само на хартия“, добави още Шукадарова.
