понеделник, ноември 19, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Националната стратегия тъне в мъгла- брюкселска и българска

До януари 2020 година правителство и бранша трябва да са изготвили стратегията за новата ПРСР

490Четения
NivaBG.com

Безспорно за бизнеса и браншовите организации националната стратегия за новия програмен период на селската програма се очаква с огромен интерес, но и с притеснение, и това пролича от организирания днес в София  агрофорум в рамките на изложенията посветени на хранителната индустрия. Параметрите и детайлите обаче са пълна мъгла не само у нас, но и в  Брюксел, където заради обективни причини тоест предстоящите избори и респективно смяната в състава както на ЕП, така и на комисията по-голяма яснота едва ли ще има до май 2019 година. Нещо повече по неофициална информация се предлага влизането на въпросните стратегически планове да се отложи за 2023 година. Така въпросите продължават да са повече от отговорите.

Официално това което е известно до момента е, че страната ни трябва да е изготвила своя стратегически план за развитието на земеделието до януари 2020 година, като ЕК ще има време от осем месеца да се произнесе  по него. Австрия като страна председател на Съвета на Европа предлага, този срок да се намали на половин година.

Яснота, концептуално  мислене и нагаждане на стратегическия план към нашите специфични  особености. Поне на първо четене, браншът и бизнесът иска това да са основните неща, които да залегнат в новата стратегия.

„Бизнесът иска да се знаят не само детайлите, но и санкциите в случай, че една страна не изпълнява своя стратегически план”, каза по време на конференцията Галина Митева, заместник председател на асоциацията на собствениците на земеделска земя. Основните притеснения според нея са, че чрез създаването на 27 стратегически плана за земеделие, ще се опрости работата единствено на Брюксел, но не и на отделните страни членки на ЕС и на фермерите. Тя вижда опасност в забавянето  на приемането и прилагането на стратегията за земеделие заради заложените допълнителни делегиращи правила, които все още не са налични. „Смятам че е добре да се даде няколкомесечен период, в който всяка страна членка да може да си публикува своя план, за да може всички други да почерпят идеи и опит и да коригират това, което са сбъркали”, добави тя.

„Ние не успяваме ефективно да насочим публичния ресурс, така че да се стигне до някакъв качествен растеж”. Смята Николай  Вълканов от Интелиагро. По думите му ОСП не е направена за да стимулира конкурентноспособността на фермерите, а да накара повече хора да живеят на село и да опазва околната среда. „Трябва да за почнем по-ясно и концептуално  да формираме отделните направления в селското ни стопанство”, на мнение  е  експертът, като даде пример за неправилно насочване на приоритетите  небалансираното развитие на етеричномаслените култури  както и неправилното насочване на средствата за обвързана подкрепа, които не се насочват към стимулиране  създаването на качествени овошни насаждения, които да създават стойностна продукция за износ. Подобен случай според него през тази година е имало при подпомагането на създаването на черешови насаждения.

„В стратегията която ще изработим съвместно, ще трябва да се вземат нашите национални особености, защото след това ще ни проверяват дали ги изпълняваме. Ако работим заедно ние ще го постигнем, защото ако вкараме тези неща, ние ще си ги изпълняваме, но ако ни се спусне отново нещо, което е нетипично за нас, то ще ни е чуждо”, каза и Стоилко Апостолов, председател нафондация „Биоселена.

NivaBG.com