Когато се опита човек да направи макар и бегло сравнение между нашето земеделие и това на Нидерландия, още в началото се вижда, че сякаш обитаваме две различни Вселени, а не се намираме на един и същи континент.
Там разчитат на иновации, мислене, коопериране.
Говорят за регенеративно земеделие, за екосистемни услуги. Тук още си знаем старата мантра-пари, пари, пари. Директни плащания, обвързани подкрепи, преходни плащания. Моделът е ясен, но май също толкова сбъркан и неефективен. Да сте чули някой да говори за екосистемни изисквания или регенеративно земеделие?! Ако чуете ще е по-скоро изключение от „правилните“ постулати.
Нидерландия си има само два приоритета- млечно говедовъдство и градинарствво. У нас вече свикнахме да приемаме всяка област в земеделието за приоритет. И всяка една област си остава все недофинансирана, все нещо неработеща, докато там са лидери само в тези две области. Ние си оставаме лидери по това, да говорим само за пари. Когато отидеш на изложение, и погледнеш щанда на „ниската земя“, ами там ще видиш сирене с цветовете на дъгата-кеф ти зелено, оранжево, синьо пембено, а къде е нашето? Ние се караме и препираме за това, дали сиренето трябва да е с вода или не, имаме 16 стандарта, от които май нито един не спазваме в производствената му технология, и в края на крайщата слагаме на трапезата нещо, някакъв си продукт с качество и вкус, които съвсем не приличат май на истинско сирене. Същото важи и за плодовете и зеленчуците.
Освен клишираните фрази свързани с приоритетността на един или друг сектор в земеделието , вече свикнахме и с това, че сме обитатели на райско местенце дадено от Господа , в което има всички дадености да се развива едно ама наистина печелившо земеделие . Да де ама ако Господ знаеше, колко лоши управители си е сложил на това райско местенце, досега да ни е изгонил в някоя пустиня. То както е тръгнало, май скоро ще си го превърнем в пустиня с безводието , което цари. И тук нидерландците са напред, защото оказва се вече работят за това да знаят, да трупат данни, как се изразходва всяка капка вода. Ние пък я разхищаваме като бесни. То и напояването май беше някакъв приоритет, но какво стана със златната стратегия, поръчана и заплатена с милиони на Световната банка, вече нико и не говори.
Ами я си представете земеделие без министерство.
До скоро в Нидерландия и в това са били иноватори, и то без да им е проличало нещо да им куца земеделието. Нашето земеделие се управлява както знаем от тежка, бавна и неефективна в действията си, в мисленето си административна машина, робуваща на клишета и на постулати колко сме зле. А дали пък ако всички не плащахме заплатите на хиляди безполезни администратори нашата градинка нямаше да цъфти и връзва също като тази на Нидерландия. Струва си да се опита. Най-точно го обобщи възрастен агроном: „Дайте ни пари, ний акъл не щем!“. Да де ма то за да имаш добро земеделие са нужни не само пари…
