Прибързаното приемане на регламент за новите геномни техники според учени, крие редица опасения заради липсата на достатъчно надеждна информация за безопасността им
С всеобщото убеждение че под нови геноми техники трябва да се разбират всъщност старите ГМ организми различни организации на еколози, природозащитници и биопроизводители обявиха че излизат на протест в неделя срещу позицията на страната ни за приемане на регламент подготвен от ЕК. За приемането му предстои да бъде гласувано на заседание на министрите на земеделието в понеделник, стана ясно още на пресконференцията. Както е известно в началото страната ни е била сред страните членки на ЕС, които се въздържат от приемането на подобен регламент, но впоследствие е решила да подкрепи предложеният от испанското председателство на Съвета на ЕС регламент.
Към момента срещу приемането на регламента за новите геномни техники с аргумента, че одобрението им ще се отрази негативно на пазара се обявяват само Полша и Румъния.
„Досегашната директива позволяваше след оценка на риска и след много съгласувателни процедури даден продукт базиран на МО да бъде допуснат до пазара. Поради голямата съпротива на учени неправителствени организации в Европа не се наложи производството на ГМО продукти“, заяви д-р Светла Николова от „За да остане природа в българия“.
Според нея недоволни от създалата се ситуация, лобитата на производителите на семена и химикали са предложили друго ново наименование на ГМО технологиите.
Според до. Васил Дочев от Земеделския институт в Шумен, трябва да се отнасяме много стриктно към ефектите от новите геномни техники върху природата и здравето на хората.
„Новите геномни техники няма как да допринесат за намаляване на пестицидите, защото тук става дума за естествената устойчивост на растенията, чийто имунитет е многопластов, и в него се съдържат устойчивости към всички фактори. Не виждам как по генен път може да се направи едно растение устойчиво към заболявания, Ако дадено растение се направи да е устойчиво към едно заболяване, то ще бъде неустойчиво към друго“, заяви и Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие “Плантис”.
Тъй като според него имунната система на растенията работи като цяло, въздействието върху нея трябва да е само под формата на цялостен подход.
Присъствалите учени и представители на неправителствения сектор акцентираха и върху това, че целта на регламентирането на новите геномни техники е да се преразпредели пазара на семена между големите концерни ,и че приемането на регламента ще окаже негативно влияние както върху конвенционалното, така и върху биологичното производство, поради липсата на механизъм за проследяемост и контрол върху храните, базирани на растения, получени в резултат на прилагане на нови геномни техники .
„Ако на нас ни се предложи храна базирана на растения, върху които са приложени нови геномни техники, ние нямаме инстинктите на животните за да преценим, дали тя е вредна за нас или не, дори да е етикетирана. Там са нашите страхове, доколко са безопасни и проверени новите ГМО технологии. Притесняваме бързането за тяхното приемане без да е определено кой ще осъществява контрол върху прилагането им“, добави още Ивелин Желязков.
Според д-р Светла Николова вече има заведени и спечелени дела срещу „Байер“ за над 12 млрд. Долара за вредата от генните технологии.
:Няма друго законодателство като въпросния регламент, което да е било толкова пришпорвано през всякакви законови процедури за да се приеме като задължителен акт за всяка страна членка, без да е имало какъвто и да е дебат както у нас така и в ЕС“, заяви експертката.
Междувременно с цел да постави на закъснял дебат по темата за позицията на страната ни относно проекторегламента за новите геномни техники на извънредно заседание трябваше да се събере и ресорната земеделска комисия.
