Ратифицирането на търговското споразумение между ЕС и Канада през февруари и влизането на някои негови клаузи в сила през следващите месеци може да се окаже плодотворно за българските земеделски производители. Според анализ на експерти от Интелиагро най-голям шанс за пробив на български продукти имат най-вече виното и млечните продукти, ориентирани към по-платежоспособни потребители.
По данни на НСИ износът на страната ни за Канада през 2016 година е възлизал на около 22 млн. лева, което е дял от 0,3% от общия в сектора, а вносът- 27 млн. лева (0,5% от общия внос на селскостопански продукти и храни).
Повече от една четвърт от износа – 6 млн. лв., се дължи на слънчоглед . Около 4,5 млн. лева пък е износът на временно консервирани череши (пулп).
От млечните продукти за канадския пазар се изнасят най-много овче и биволско сирене за около 2,3-2,5 млн. лева годишно. Именно това според експертите е една от нишите, където родните производители могат да се възползват от CETA. Безмитната квота за износа на сирена от ЕС за Канада ще расте плавно в следващите 7 години, за да достигне 16 000 тона. Макар това количество да не е внушително, в него спокойно може да намери своето място качественото българско производство, за което има пазар най-малкото сред голямата българска диаспора. Частичното отваряне на канадския пазар за млечни продукти ще допринесе за отпушване на пазара в ЕС.
Друга продукция с потенциал да се наложи на канадския пазар е виното. Въпреки че през миналата година експортът на българско вино за Канада е бил малко над 35 тона, през годините е достигал до 1 000 тона. От отварянето на пазара ползи могат да извлекат освен това и производителите на етерични масла и храни. За миналата година експортът на плодови сокове и храни е възлизал на около 2 млн, лева, а на етерични продукти около 1 млн. лева.
Последвайте ни в Google News
