Кошарите ще се напълнят с овце, ако има земя за изхранването им. Търсене на сигурни пазари, ниски цени на млякото, скъпи фуражи в овцевъдството през погледа на фермер от Добруджа Фермерът Петър Петров обработва 5500 дка земя в добричкото село Коларци. С растениевъдство се захваща още през 1994 г. Десет години по-късно започва и с животновъдство. Сега отглежда 360 овце и 120 агнета. Купил е сградите на бивша кооперация, направил е сериозни ремонти и е настанил в тях стадата. Разговаряме с него за проблемите в овцевъдството и въпреки всички трудности, които изброи, прави впечатление огромният му оптимизъм. Убеден е, че в сектора ще има подобрение в близките 3-5 години. Прави планове за нови стада с млечно направление, вижда решение на наболелите проблеми и открито ги заявява. Смята, че промените в овцевъдството ще дойдат много бързо, стига правилата да се променят и най-важното – да има желание за промяна. Г-н Петров, как се справя един животновъд в днешно време? Много трудно. При мен е малко по-различно, тъй като обработвам земя и имам възможност да заделя част от продукцията от растениевъдството за изхранване на животните. За по-дребните животновъди обаче осигуряването на фураж за животните е един голям проблем . Ако направим елементарна сметка – аз си оставих 100 тона фураж, а можеше да го продам през септември, да си взема парите и да бъда спокоен. Сега тези 100 тона фураж влагам при животните, и то целогодишно, а резултатът е почти нулев. Гледам овцете повече от любопитство, от желание, от любов към животните, но ако обърнем нещата на икономическа основа, може би съм прекалено наивен да чакам печалба от животните. Силно се надявам обаче, че един ден нещата ще се променят. Ако се върнем 18-20 години назад, във времето, когато ходих да търся кредити по банките в Добрич, тогава ми искаха да заложа апартамент, за да развивам нещо на село. Сега нещата се промениха и в очите на всеки земеделец банките виждат потенциално богат човек. Надявам се в най-скоро време така да стане и с българските животновъди – в собственика на едно стадо овце да се вижда потенциално богат човек и институциите и банките да му имат доверие. Така той ще работи още по-добре и по-качествено. Докато стане това, няма ли да мине твърде много време? Дребните животновъди нямат възможност за изхранване на животните, те не разполагат със земя. Ако министър Найденов иска да напълни кошарите, нека да даде (срещу заплащане, разбира се) земите от ДПФ на фермерите. Всеки среден растениевъд може да отглежда едно стадо животни, тъй като за целта е необходима земя за изхранване на това стадо. Затова е добре да се подпомогнат особено дребните стопани с 80 – 100 животни, да направят около 250 глави животни – един оптимален обем за семейна ферма и ще има качествено хубаво българско месо и мляко. Въпросът е стъпките, с които сме тръгнали в тази посока, да бъдат по-бързи. Вярвам, че ще се случи и затова съм в този отрасъл – за да докажа и на себе си, и на другите, че има перспектива в животновъдството. Като заговорихте за икономически разчети, какво показват обаче цифрите в сектора? В момента продавам на по-добри цени спрямо 2007 г. С навлизането на България в ЕС цените с леки темпове се променят. Но преди десетина дни бях във Франция на изложение, там един литър мляко е 2 евро, а килограм агнешко – над 4 евро. Ако у нас млякото стане 2 евро, всеки един животновъд ще си промени условията, обемите, качеството на работа. Един ден тези неща ще се случат и в България. Според мен цената на литър овче мляко трябва да бъде поне един литър гориво, т.е. със сигурност поне 2 лева. Сега в момента аз си реализирам млякото на 1,20 – 1,30 лв./литър. Дневният млеконадой зависи от много фактори – дали се отглеждат малки, дали са отбити и т.н. Но по-важно е другото – този, непосилният труд в млечното овцевъдство не заслужава сегашните цени. За да ядем чисто мляко, то трябва да се плаща. Как е организирана работата във вашето стопанство? Въпреки всичко се опитвам да търся икономическия ефект и затова съм стигнал до някои изводи в практиката. Основните ми продажби са преди Коледа – около 15 – 20 декември. Тогава цените са най-добри, търсенето е много добро, офертите на купувачите са големи и аз си реализирам стоката около Нова година на цена от около 5,50 – 6, 00 лв. за килограм живо тегло. През декември имах около 300 агнета, половината продадох, половината оставих за разплод. Не искам да разчитам само на пазара през пролетта. Ако сега, в момента искаш да продадеш агне, не става. Можеш да продаваш за Коледа, за Великден или Гергьовден, но през другото време –единични бройки. Българският животновъд трябва да се ориентира към момента на пазара и да бъде готов със стоката. Затова в бъдеще мисля да продавам два пъти в годината – за Коледа и за Великден. Основното е да се насочи производството на агнета към определени периоди на годината. Българите по-рядко купуват агнешко. Нашата продукция отива основно за износ по Коледа за пазарите в Турция или по Великден за европейските пазари. Тогава има по-добра цена и голямо търсене. Вие сте се ориентирали към месодайните породи и развивате месно овцевъдство. Мислите ли за млечно овцевъдство? Имам овце от породите Ил дьо Франс, Мутон Шароле, Мериноланд, Североизточна тънкоруна. Това са месни породи, някои са и за мляко, и вълна. Използвам чисти породи кочове, които купувам от селекционните центрове и от панаири. Едно агне в рамките на 40 дни става 20-25 кг. Причината да се захвана с месодайни овце е ниската цена на млякото, непривлекателния труд. Имам обаче желание да работя и в млечно направление и да отглеждам млечни породи. Затова по мои планове и изчисления след две години трябва да имам едно стадо за мляко и едно стадо за месо. Това ще доведе и до завишение на броя на овцете ми поне до 500 глави. Преди десетина дни във Франция посетихме ферми за производство на мляко. Там се отглежда породата Лакон. Аз имам такива животни и искам да видя как ще се развият, дори планирам едното ми стадо да бъде от тази млечна порода. Тогава ще имам постоянен поток от мляко от средата на декември до края на юли. Много ли са проблемите пред родните животновъди? Знаете ли, проблемите са натрупвани с години. Още в началото, 2004 -2005 г., когато водих преговори с прекупвачи за млякото, те ми казаха, че правят сирене и кашкавал от палмово масло. Аз дори не бях чувал за подобно нещо и не го възприех. Сега, след толкова години, стана ясно, че всичко е истина. В продуктите се слага какво ли не, само не и мляко. А то струва пари. Има и още нещо – ние дори сме забравили вкуса на истинския продукт, на истинското мляко, сирене, кашкавал, което е още по-страшно. Трябва правилата да се променят и промените в сектора ще дойдат по-бързо. Имате ли финансова помощ от европейски проекти или други начини на финансиране? Всичко в стопанството ми е със собствени сили и средства. Участвах в един проект за земеделска техника, но се появи проблем. Сградите тук са закупени от кооперация в ликвидация. Оказа се, че не можах да променя статута на земята под тях и стана сложно. Поискаха ми да го сменя в рамките на 10-15 дни. И така се разминах с проекта. Източник: noa.bg