Доц. д-р Петър Николов, председател на БАРЗ пред в. „Стопанин”:
Интегрираната растителна защита е интелигентният вариант за опазване на културите
Глобализацията в земеделието, увеличаването на обработваемата земя на една ферма и индустриализацията на селското стопанство, доведоха до производство на хранителни продукти, опасни за здравето на хората.
Фактът е, че в последните години населението на земята нараства лавинообразно и то в райони, където има проблеми с изхранването. Разви се генното инженерство. То не е насочено толкова към повишаване на добивите, колкото до съкращаване на разходите, давайки шанс и на хората с по-малки възможности да се препитават. Но това става с храни, които често увреждат здравето и съкращават живота. От друга страна, рязко се повишават социалните разходи в здравеопазването на тези групи хора. В резултат се увеличават данъците и осигуровките, защото са необходими повече пари, за да се поддържа здравната система. Така за сметка на намаляване на разходите в земеделието увеличаваме други разходи – за здравеопазване и социални помощи. И някакси всичко това остава незабелязано.
В същото време в Европейския съюз и в САЩ, държави, които са на челото на световното развитие и не съществуват проблеми с изхранване на населението, в последните години се обръща голямо внимание върху интегрираната растителна защита. А това е старото название на добре развитото от селскостопанската наука в миналото и възродено сега като /IPM/ ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ – ИУВ.
Какво цели ИУВ? Идеята е да се намаляват и ограничават до минимум остатъчните количества от пестициди в растителната продукция и от там чрез фуражите – в животинските продукти. А това е възможно чрез ограничаване на химическите средства за защита на растенията, запазване на околната среда и почвата. ИУВ не допуска и генетично модифицирани организми.
Природата е саморегулираща се система: има вредители, но така също се развиват и полезни ентомофаги, фитофаги и паразити, които по естествен път регулират популациите на вредните индивиди и болести. Затова нашата първа задача е да установим постоянна система за наблюдение и анализ на тези естествени балансиращи фактори като подпомагаме развитието им дори и чрез изкуственото им производство и разпространение в околната среда. Наблюдението от научните институти ще ни спести много разходи.
В България само за последните 20 години разходите за химичната защита на селскостопанската продукция са нараснали три пъти, докато в Западна Европа например Франция, Германия, Холандия, Белгия, Скандинавските страни, Англия и Италия, са намалели с до 30%.
Основни фактори според етапите на производство
Семената би следвало да са продукт на селекция, която да осигурява плодородие и устойчивост вместо да са рожба на генното инженерство.
Почвата е основен фактор за лимитиране на употребата на продукти за растителна защита, защото хербицидите формират 50% от продаваните ПРЗ на пазара. Именно в земята са по-голямата част от зимуващите форми на вредители и затова обработките са от изключително значение. В последните години имаме революция в машините за почвообработка, която обхваща икономията на горива и повишаване дълбочината на основната оран – соларизация и аерация, дълбокото заравяне на плевелни семена и зимуващи форми на вредители и частичното им елиминиране.
Предсеитбената подготовка рязко увеличава ефективността на употребяваните хербициди. Провеждането и стимулирането на мелиоративните мероприятия каквито са продълбочаването, отводняването, дренирането на мочурливите терени, оформянето на мрежа от земеделски пътища и пътеки за животните към селските мери.
През вегетацията се използват всички познати до сега механични методи за борба с плевелите: окопаване, грапиране, горене в междуредието, затревяване и косене, изгаряне на падналите листа и клони след резитбата при овощните видове. Всички световни производители на машини и инвентар предлагат нови и ефективни методи за обработки. Става дума за много съвършени и точни фрези за обработка не само в реда, а и около стъблото.
Не купувате, водени само от голямата дневна производителност на машината! Трябва да се знае, че по-голямо значение има качеството, защото то спестява броя на обработките. Много голямо значение имат мрежите в овощните градини и активната вентилация на оранжерии. Наистина това е по-скъпо, но пък може да се намери финансиране по различни европроекти. От нехимичните методи особено важни са феромоновите уловки, извеждащи от насаждението женските или мъжките индивиди, с което се регулира популацията.
Сеитбооборотът и торенето са много важни фактори за интегрираното управление на вредителите.
В последните двадесет години сеитбооборотът беше нарушен, културите не се редуват така както трябва. А преобладаващите окопни култури са значим фактор за лимитиране на популацията на вредителите. В страната се установи монокултурното отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Промяната в подпомагането на земеделските производители създаде условия за промяна на този вреден фактор и да се лимитира употребата на пестициди. Небалансираното едностранно азотно торене също създава условия за повишаване каламитетното размножаване на много болести и неприятели. Благодарение на ЕС, в земеделието се наложи агроекологията и зелените плащания. Това е начинът да мотивираме нашите производители да се насочат към интегрираното производство. Трябва да добавим в закона, че то е един от факторите за получаване на зелените субсидии.
Каква химия да се използва
Не можем, разбира се, и без химична защита. Макар че на пазара се появиха много от т. нар. биологични средства за борба на базата на растителни извлеци, природни минерали,водорасли и други. Все пак, за да поддържаме високи добиви и да гарантираме изхранването на населението, не можем без пестициди. Важно е обаче какви да са те. Има такива, които по време на дългогодишната им употреба са доказали своята относителна безопасност. Това са всички продукти на база мед като бордолезов разтвор, меден хидроокис и меден оксихлорид, както и всички продукти на база сяра. От химичните манкозеб и каптан, както и производните им подобрени и изчистени формулации като фолпет са от продуктите, които за дългото време на употреба не са показали фитотоксичност и резистентност.
Срещу болести и инсекти добрите фермери не използват системни продукти. Борбата е превантивна и се използват повече контактни препарати, които не навлизат в листата и лесно се отмиват при валежи. За разлика от системните, които проникват в растенията и клетките, а рискът от остатъчни количества пестициди е по-голям.
Ефектът зависи от прогнозата и сигнализацията
За да може химичната защита да бъде по-ефикасна, трябва да имаме добра прогноза и сигнализация. До сега държавата, ползвайки нашите данъци и със скромно финансиране на земеделските производители, предоставяше необходимата информация за появата и развитието на вредителите, и за момента, когато трябва да се води борбата срещу тях.
Без надеждна прогноза и сигнализация е немислими развитието на ИУВ в България. Можем и ще покажем на производителите как да си направят локални прогнозни пунктове чрез уловки с лепило, светоуловки, кафези или затваряне на растителен вид, за да не може да напуска насекомото и да се проследяват фазите му.
В Европа има добре развита прогноза за поява на болестите на база н автоматични метеорологични станции и софтуерни продукти. На базата на температурни и валежни сборове те подават автоматичен сигнал за спороношение и начало на третиране. Основната цел е точно да се определи най-подходящият момент за третирана с контакти продукти. При инсектите въпросът е по-сложен, тъй като всички биопродукти действат бавно и моментът на прилагане трябва да е много прецизен. Но и тук е важното да се използват само контактни продукти. Препоръчително е да се избягват пиретроиди, защото те са тотални убийци и заедно с вредните инсекти унищожават и полезните. По този начин нарушават естествената регулация на поколенията.
Нашите научни институти от много време работят по проблемите на интегрираната растителна защита. Техният опит е добра основа за осъвременяване на методите за борба и подходящите продукти. Националната служба за растителна защита (НСРЗ) не е подценявала проблема. Още преди 15 години научни колективи получиха задачата да разработват методи за ИУВ по основните култури.
За съжаление, вече няма НСРЗ
След вливане на НСРЗ в Българската агенция по безопасност на храните липсва ефективна и целенасочена работа по развитието на растителната защита в страната. Световно правило в мениджмънта е, че когато някоя структура в едно цяло не върви се прави преструктуриране. Без национална структура за растителна защита, без национална модерна прогноза няма да има и интегрирана растителна защита. Няма да има фитосанитарен контрол. Ще бъдат назначени инспектори от Европа, защото сме външна граница и контролът е от изключитело значение за ЕС. Ще ни отнемат регистрациите на ПРЗ и министерството няма да има приходи, защото ще ползваме списъка на разрешените продукти на някоя от страните от Южната зона.
Днес масово напускат добре обучени специалистии отиват в частния сектор, защото той се развива добра. В същото време няма текучество при ветеринари. И това е обяснимо – просто няма и животни. Затова няма да е лошо, ако те вземат да се преквалифицират на агрономи и да поемат функциите на растителната защита вместо да играят ролята на началници. Проблемът на тази структура винаги са били парите. Нормално и логично е да се финансират определени дейности, които първо са свързани с европейските ни ангажименти. Когато става дума за ограничаване на административната тежест в държавата, трябва да се анализират и изключват паразитни и дублиращи се структури, а не реални изпълнителски кадри.
Европа настоява да имаме една единна агенция, отговаряща за безопасността на храните. Можем да обособим в нея самостоятелни звена със собствено финансиране на основните дейности. Вариант е БАБХ да стане държавна агенция, първостепенен разпределител на бюджетни средства. Второстепенните разпоредители да са бившите Националната служба по растителна защита, Националната ветеринарно медицинска служба и Здравните инспектори. Така държавата ще знае за какво и по колко плаща. Сега работата е пожарникарска.
