петък, май 14, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
МЗХНОВИНИПРСР 2014-2020

Информация от Дирекция “Директни плащания и пазарна подкрепа”

Директни плащания за периода 2014 -2020

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) с многопластовата структура на директните плащания ще се прилага в пълна степен от 2015 г.

Задължителни схеми за директни плащания, които ще се прилагат от 2015 г. ще бъдат:

  • основно плащане за земеделски стопани (чрез Схема за основно плащане или Схема за единно плащане на площ);
  • плащане за земеделски стопани, които спазват селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда (зелено директно плащане);
  • плащане за млади земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност;
  • схема за специално плащане за култура – памук.

Доброволни схеми за директни плащания, които могат да бъдат прилагани по решение на държавата членка са:

  • доброволна преходна национална помощ за земеделски стопани;
  • доброволно плащане за земеделски стопани в райони с природни ограничения;
  • схема за доброволно обвързано с производството подпомагане;
  • доброволна опростена схема за дребни земеделски стопани.

По отношение на доброволните схеми за директни плащания, националните решения относно коя схема да бъде приложена и с какви конкретни параметри да бъде приложена, следва да бъдат взети през 2014 г.

С цел постигането на максимално добра подготовка за новата ОСП настоящата 2014 г. е обявена за преходна година. За България това означава през 2014 г. прилагане Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и схемите за специфично подпомагане за млечни крави, крави с бозаещи телета, овце и кози и качествени плодове и зеленчуци и схеми за национални доплащания за земя, тютюн, говеда и биволи, овце и кози.

 Схеми, които могат да бъдат приложени в периода 2015-2020 г.:

Схема за основно плащане. По схемата за основно плащане на земеделските стопани се отпуска подпомагане след активиране на право на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Хектар, отговарящ на условията за подпомагане означава всяка земеделска площ от стопанството, която се използва за селскостопанска дейност.

Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Държавите, които през 2014 г. прилагат Схемата за единно плащане на площ, могат да решат да продължат да прилагат тази схема до 31 декември 2020 г. Единното плащане на площ се предоставя на годишна база за всеки отговарящ на условията за подпомагане хектар, деклариран от земеделския стопанин.

Преходно национално подпомагане. При прилагане на Схемата за единно плащане на площ може да се дадат и национални средства за преходно национално подпомагане за периода 2015-2020 г. Схемите са същите, за които през 2013 г. са били отпуснати национални доплащания.

Преразпределително плащане. Подпомагането по схемата представлява надбавка над единичното плащане на площ. Плащането не надвишава 65 % от средното плащане на хектар. Броят на първите хектари, които могат да бъдат подпомагани по схемата за преразпределително плащане не надхвърля 30 хектара или средния размер на земеделските стопанства в съответната страна. По тази схема могат да се използват до 30 % от финансовите тавани за директни плащания.

Зелени директни плащания. Фермерите, които получават плащане по СЕПП трябва да спазват на декларираните площи зелените изисквания. Зелени изисквания са: диверсификация на културите; поддържане на съществуващи постоянни пасища; и наличие на екологично насочени площи. За зелени плащания се отделят 30% от средствата за директни плащания.

Зелените директни плащания и тяхното прилагане представляват предизвикателство за всички държави от Европейския съюз (ЕС). По тази причина беше дадена една година за преход и подготовка за въвеждането на изискванията. Зелените изисквания са задължителни за всички държави като част от директните плащания и това беше ясно още от началото на Реформата на Общата селскостопанска политика през 2011 г., когато Европейската комисия представи законодателните предложения за директните плащания. В резултат на преговорите по реформата тези изисквания претърпяха определени изменения в детайлите, но като генерална концепция останаха неизменни. Основните принципи и параметри на зелените изисквания са определени в рамките на Регламент (ЕС) № 1307/2013, който беше публикуван на 17 декември 2013 г.

Изискването за диверсификацията на културите засяга стопанства с обработваема земя над 100 дка. При стопанство с размер на обработваемата земя от 100 дка до 300 дка е задължително да бъдат отглеждани поне 2 култури като основната не превишава 75% от обработваемата земя. При стопанство с размер на обработваемата земя над 300 дка следва да има поне 3 култури като основната култура не заема повече от 75% от обработваемата земя, а двете основни култури не повече от 95% от обработваемата земя.

По отношение на зеленото изискване за поддържане на постоянно затревените площи се въвежда забрана за разораване на постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000. В България и до момента тези площи за защитени със заповедите за обявяване на зоните по Натура 2000. Държавата трябва да гарантира, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани не намалява с повече от 5%. Референтното съотношение се определя през 2015 г. и се следи на базата на заявените показатели през всяка следваща година.

Зелените изисквания въвеждат задължение за установяване на екологично насочени площи в стопанството с цел да се опазва и подобрява биологичното разнообразие. Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 150 дка – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Такива площи могат да бъдат – земя под угар; тераси; ландшафтни характеристики, включително такива, които са разположени не на самия парцел, а в непосредствена близост до него; буферни ивици; ивици от допустими хектари по протежение на горски територии; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация без използване на минерални торове и/или препарати за растителна защита; площи с междинни култури или зелена покривка; площи с азот-фиксиращи култури.

МЗХ се поставя за цел зелените изисквания да бъдат приложени в България по балансиран начин, който да осигурява постигането на екологичен ефект, без да се засяга конкурентноспособността на земеделските производители.

Плащане за райони с природни ограничения. Регламентът дава възможност при национално решение на държавата да могат да се отпускат допълнителни плащания към плащането на площ по СЕПП, ако стопанството е разположено в необлагодетелстван район. Бюджетът е до 5% от финансовите тавани за директни плащания. Но, за България се счита, че най-ясни и опростени условия за бенефициентите могат да бъдат получени ако подпомагането за необлагодетелствани райони е концентрирано изцяло в Програмата за развитие на селските райони.

Плащане за млади земеделски стопани. До 2% от средствата за директни плащания могат да бъдат дадени като надбавка за плащането на площ на младите земеделски стопани. Млади земеделски стопани са тези, които са на не повече от 40 години в годината на подаване на заявлението и за пръв път създават земеделско стопанство.

Доброволно обвързано с производството подпомагане. Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска на следните сектори и производства: зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци и дървесни култури с кратък цикъл на ротация. За тази схема могат да се използват до 13% от средствата за директни плащания и 2% допълнително за протеинови култури. Подпомагането по тази схема може да се отпуска след нотификация на България до Европейската комисия с обосновка само за секторите, които са в много тежко състояние и съществува риск от изоставяне на дейността.

Схема за дребни земеделски стопани. Опростена схема за фермерите, които отговарят на изискванията по СЕПП. По схемата могат да бъдат предоставени до 10% от средствата за директни плащания. Фермерите, участващи в тази схема са освободени от зелените изисквания и не са подложени на контрол за спазване на правилата на кръстосаното съответствие.

Националните финансови тавани за директни плащания за България за периода 2014-2020 г. са определени в Регламент (ЕС) № 1307/2013 и общият размер на средствата възлиза на 5.3 млрд. евро.

Финансови тавани за директни плащания за България за периода 2014-2020 г.












Година

Национален таван (в евро)

Национален таван (в лева)

2014

€ 642 103 000

1 255 825 047 лв.

2015

€ 721 251 000

1 410 622 706 лв.

2016

€ 792 449 000

1 549 871 754 лв.

2017

€ 793 226 000

1 551 391 411 лв.

2018

€ 794 759 000

1 554 389 652 лв.

2019

€ 796 292 000

1 557 387 894 лв.

2020

€ 796 292 000

1 557 387 894 лв.

Общо 2014-2020

€ 5 336 372 000

10 436 876 358 лв.

Предизвикателства пред прилагането на многопластовата структура на директните плащания.

До 1 август 2014 г. е необходимо да бъдат взети национални решения относно прилагането на доброволните схеми за подпомагане с директни плащания съгласно многопластовата структура на директните плащания и по опции, които са дадени като възможност за решение от страна на съответната държава членка.

Министерството на земеделието и храните разработва концепция за прилагане на многопластовата структура на директните плащания в периода 2015-2020 г. в съответствие с националните приоритети в сектор „Земеделие”. Създадена е работна група, включваща широко представяне на браншови земеделски организации и експерти, която ще обсъди постъпилите предложения и възможностите за национални решения, свързани с прилагането на схемите за директни плащания в периода 2015-2020 г.

Основните параметри на многопластовата структура на директните плащания са определени в Регламент (ЕС) № 1307/2013 като по този начин съществува правна сигурност и възможните проблеми и рискове за страната са минимални поради наличието на яснота по ключовите характеристики на бъдещото прилагане на системата на директните плащания.

Вашият коментар